Рино Гаетано

Салваторе Антонио „Рино“ Гаетано (на италиански: Rino Gaetano) е италиански певец и автор на песни.

Рино Гаетано Rino Gaetano
Роден	29 октомври 1950 г. Кротоне, Италия
Починал	2 юни 1981 г. Рим, Италия
Погребан	Кампо Верано, Италия
Националност	Италия
Музикална кариера
Стил	рок
Инструменти	вокал
Активност	от 1973 г.
Лейбъл	RCA
Семейство
Уебсайт	www.rinogaetano.it Страница в IMDb
Рино Гаетано в Общомедия

Известен е със своите сатирични песни и наклонени, но остри политически коментари. Запомнен е с грубия си глас, със силно ироничния текст на песните си и социалните си протести. Почива в автомобилна катастрофа на 30-годишна възраст. Той е популярна и влиятелна фигура, широко преоценена от музиката от 2000-те. 

Биография

Салваторе Антонио Гаетано е роден на 29 октомври 1950 г. в Кротоне, Калабрия. През март 1960 г., на десетгодишна възраст, семейството му се премества в Рим, където той ще прекара остатъка от живота си. През 1961 г. той е изпратен да учи в семинарията Piccola Opera del Sacro Cuore от Нарни, провинция Терни, където под ръководството на своя учител Ренато Симеони започва да проявява своя нюх за писане на поезия. До 1967 г. той завършва училище и живее обратно в Рим, създава квартет с група приятели, наречени Krounks, които основно ще свирят кавър песни. Те бяха вдъхновени от италиански художници като Enzo Jannacci, Fabrizio De André, Adriano Celentano, I Gufi, Gian Pieretti [ it ] и Рики Джанко, както и международни музиканти като Боб Дилън и Бийтълс.

През 1969 г. Гаетано се обръща към Фолкстудио, известен клуб в Рим за популяризиране на млади артисти. Неговият стил се оказа много различен от този на останалите музиканти. Силното му използване на ирония предизвика притеснения за мениджърите на клуба, както той разказа:

„Когато пеех във Фолкстудио, това беше центърът на дискусиите .... всъщност те не искаха да правя много от моите парчета, защото смятаха, че искам да се подигравам на всички.“

Въпреки това, Гаетано е много талантлив изпълнител и в началото на 70-те години, в допълнение към концертите, той е участвал в кабарета и е участвал в няколко пиеси, включително в ролята на Естрагон в Чакането на Годо, лисицата на Самюел Бекет в продукция на Пинокио от италианския режисьор Кармело Бене и рецитира поезия от Маджаковски.

Гаетано е превъзходен актьор и именно чрез своя театрален опит той развива голяма част от следващия си сценичен стил и техника на писане. Той е вдъхновен от немския кабарет, форма на театър, която превъзхожда политическата сатира. Уикипедия описва това като „за разлика от комиците, които се подиграват на всякакви неща, художниците от Кабарет (на немски: Kabarettisten) се гордеят като отдадени почти изцяло на политически и социални теми от по-сериозно естество, които те критикуват, използвайки техники като цинизъм, сарказъм и ирония . " Те успяха да се справят със социални теми и политически събития чрез своите действия, нещо, което вдъхнови Гаетано и може да се види в много от неговите концепции и постановки, например в песента му Aida/Spendi spandi effendi [ то ] по отношение на петролната криза от 70-те години. Това му позволи да прави политически наблюдения, като същевременно избягва цензурата. Гаетано цитира Йонеско като свой любим драматург, един от най-изявените писатели на Театър на абсурда, казвайки, че той изследва обичайния проблем с невъзможността за истинска комуникация, изолация и изключване. Той разработва дует с приятеля си Бруно Франчески „Ad esempio a me piace“. . . ' (Например, харесвам ...), като смесица от театър и музика.

В допълнение към представянето си, Гаетано учи счетоводство, насърчаван от баща си да продължи сигурна кариера в банковото дело. Гаетано поиска още една година да проникне в музиката и през 1972 г. записа първия си запис с 45 оборота в минута с базираната в Милано Produttori Associati, съдържаща песните „Jacqueline“ и „La ballata di Renzo“, песен, която включва текстове, които отразяват подробности на собствената си смърт. Дискът не е отпечатан и Гаетано подписва договор с Винченцо Микочи, издавайки първия си сингъл през 1973 г. I Love You Maryanna/Jaqueline [ it ] (с „Jaqueline“ от B страна), продуциран от RosVeMon, фамилните имена на Aurelio Rossitto, Antonello Venditti и Piero Montanari. В тази песен Гаетано показва своето мултикултурно образование, като пее на четири езика – английски, италиански, немски и френски. Рино реши да пусне сингъла под псевдонима Kammamuri's като почит към персонаж в Малайзийски пирати от Емилио Салгари . Според Микочи изборът да се използва псевдоним е знак за срамежливост и несигурност на Гаетано:

„Той се смяташе за писател, а не за певец. Той вярваше, че няма добър глас, така че след излизането на I Love You Marianna, когато дойде моментът да запише първия му албум, той дойде и ми каза, че би било по-добре да накарам някой друг да пее песните. Аз, разбира се, смях се и го изпратих в студиото. "

През 1974 г. той публикува първия си албум Ingresso libero [ то ] . LP включва много от темите, които ще характеризират творчеството му, като въпроси за изолацията, маргинализацията и изключването, както и неговия оживен стил и интелигентни, остроумни текстове. Песните му започват да се възпроизвеждат по радиостанции и през същата година, чрез звукозаписната компания RCA, Гаетано написва три песни за Никола Ди Бари „Prova a chiamarmi amore“, „Questo amore così grande“ и "Ad esempio a me piace .. . il Sud ", включен в албума Ti fa bella l'amore . Испанската версия на „Ad esempio a me piace ... il Sud“, „Por ejemplo“, постигна успех в Латинска Америка.

Успехът за Gaetano дойде на следващата година с рекорд на 45 оборота в минута „ Ma il cielo è sempre più blu [ it ] "(„ Но небето винаги е по-синьо "), може би сега най-известната и незабавно разпознаваема от песните му. Необичайно 45-те съдържаха само една песен, но тя беше разделена на две. В тази песен Гаетано предлага няколко снимки от ежедневието, с ирония, клишета и противоречия. През септември 1975 г. певицата обяснява част от това мислене в статия в седмичното италианско музикално списание Ciao 2001 [ то ] : „Тези снимки са тъжни, никога щастливи, защото исках да подчертая, че в днешно време има малко весели неща и точно поради тази причина взема предвид тези, които умират на работа. Дори стихът „кой играе Санремо“ е тъжен и негативен, защото всеки, който играе Санремо, не мисли за тези, които „живеят в казарма“.

Брат ми е единственото дете и Аида

През 1976 г. Гаетано записва втория си албум, Mio fratello è figlio unico (Моят брат е единствено дете). С този албум той се опитва да привлече вниманието на слушателя с драматични разкази, особено самота и отчуждение, основните теми на албума. В албума Гаетано започва да изследва нови звуци и инструменти, включително ситара, банджото и мандолината, което му позволява да получи по-сложен и зрял албум. В рецензия, публикувана от Ciao 2001 малко след издаването на албума, се казва, че:

„Вторият му албум, Mio fratello è figlio unico, вече широко програмиран от радиостанциите, е много по-зрял и личен от предишния му албум. Гаетано е нетипична фигура: има трудност да намери жанрове, в които да се впише, тенденции, в които да го поставите, което е най-добрият комплимент, който можете да дадете. Музиката, направена от няколко акорда, е изградена интелигентно и приятно. Гласът е агресивен, умишлено грубите думи са забавни, текстовете имат алегории, визуалните образи са по-бързи, като фотографията. " (Енцо Кафарели)

На следващата година Гаетано записва третия си албум „ Aida [ то ] . Изборът на името се отнася до работата на великия италиански оперен композитор Джузепе Верди, но за Гаетано Аида е въплъщение на всички жени и на самата Италия. Чрез фигурата на Аида Рино изследва и разказва моменти от италианската история с напълно оригинално, почти фотографско, наблюдение. Докато е на турне, към Gaetano се присъединява нововъзникващата група Crash и той продуцира албума им Exstasis и написва песента им „Marziani noi“ (Us Martians). С нарастващата си популярност той направи първата си голяма телевизионна изява в развлекателната програма „ Доменика“ в (неделя), представена от легендарния италиански телевизионен водещ Корадо Мантони, пеейки „ Aida/Spendi spandi effendi [ it ] "и на 19 август той беше поканен да се появи в програма с Джино Паоли, където той се появи известен с бензинова помпа и с раирана тениска и шапка от сафари в колониален стил.

Музикален фестивал в Санремо

Въпреки че не е общопризнат извън Италия, музикалният фестивал в Санремо е популярен ежегоден конкурс за песни. Поради корените на поп музиката и позиционирането на поп културата, не се чувстваше като път за сериозен музикант. Натискът от RCA обаче насърчава Гаетано да вземе участие. Той избрира новата си песен Nuntereggae più/E cantava le canzoni [ то ] . Това е изключително иновативен полупеен / полуговорещ прото-рап срещу няколко италиански спортисти, политици и други високопоставени фигури. Продуцентите на шоуто обаче го принуждават да изостави песента, поради известния вече списък с видни италианци, който тя критикува, и да размени песента с Gianna/Visto che mi vuoi lasciare [ it ] На 26 януари 1978 г. Гаетано се появява на сцената в Санремо с цилиндър, вечерна рокля с медали, червени и бели маратонки и носеща укулеле . Изпълнението на Gianna, включващо и първия път, когато думата „секс“ беше използвана на сцената в Санремо. Към края на песента групата Pandemonium [ То ] се появява неочаквано на сцената, за да изпее хора.

По-късно, обсъждайки представянето си в Санремо, Гаетано отбеляза: „Фестивалът е пътека и като всички пътеки ви дава три минути да изнесете реч, която обикновено правите в двучасово шоу. Така че трябва да намерите начин. От своя страна избрах пътя на парадокса, малко като Кармело Бене. " (Rino vive – Ma il cielo è semper più blu, RAI 2, 2007)

Бруно Франческоли припомня събитието: „Представлението в Санремо, от моя гледна точка, беше демонстрация на таланта му на художник. Той донася нов въздух, забавен и непочтителен и за пореден път демонстрира свободния си дух, свободен да се смее и шегува на „свещената почва“ на Санремо. "

Песента продължава да доминира в класациите в продължение на няколко седмици. Той остава в Топ десет в продължение на 14 седмици и беше продаден в над 600 000 копия. Версия на песента на немски е издадена от Волфганг Петри .

Nuntereggae più и противоречия

През същата година Gaetano се появява в радиопрограмата Rai Radio 1 Canzone d'Autore (Автори на песни). По време на програмата нововъзникващите музиканти са поканени да коментират собствените си песни. Програмата е наречена „E cantava le canzoni“, заглавие, взето от четвъртия албум на певицата.

В същия албум е прословутата вече „Nuntereggae più“ и Гаетано е помолен да го обсъди поради многобройните политически препратки и дългия списък с имена в текстовете. Той отговаря: „Песните не са политически текстове и аз не държа речи. Това просто се закача. И така, за мен „Nuntereggae più“ е най-леката песен, която съм правил “.

Някои стихове на песента съдържат списъци с имена на хора, които по това време са били известни по радиото, телевизията и вестниците. Някои от имената, включени в първата версия, биват изтрити или заменени. Например в оригиналната версия, написана преди отвличането му, се появява името на Алдо Моро . В резултат на последващи събития името по-късно бива изтрито от текста на песента, за да се избегне създаването на противоречия. Но биват изтрити и други имена, включително журналистът Индро Монтанели, актьорът Лино Банфи, Синатра, Микеле Синдона (италиански банкер и осъден престъпник) и президентът на италианската отбранителна компания Finmeccanica Camillo Crociani, който беше замесен в скандала Lockheed и незаконните масонски Ложа за пропаганда (P2). [41] Винченцо Молика си спомня: „„ Nuntereggae “е песен с голямо забавление, но [Gaetano] имаше смелостта на своите действия, той никога не отстъпваше.“

През тази година Гаетано участва в турне и някои вечерни събития, най-известното от тях определено е Discomare '78 и по-конкретно последната вечер, проведена в Долината на храмовете в Агридженто на 23 август 1978 г. Певецът трябва да пее повече Nuntereggae, но Рай се опитва да го спре и в знак на протест, Рино напуска събитието. През октомври Рино отива в Мадрид, за да запише испанската версия на 45 Nuntereggae more. Избраното заглавие е „Corta el rollo ya“ (съкратено) и певицата адаптира текста, като вмъква персонажи от испанската политика и развлечения като Carrillo, Pirri и Susan Estrada. Албумът излиза през пролетта и постига известен успех.

Финални албуми

1979 г. излиза петият студиен албум на Gaetano, Resta vile maschio, dove vai? [ то ] и първото му с RCA. Рино участва в първия си фестивален бар, а след това през октомври присъства на дискотеката в Риети . По този повод, в знак на протест, че трябва да пее заедно за възпроизвеждане, когато музиката започне, вместо да се преструва, че пее, той решава да действа безразлично и пуши цигара.

Също през 1979 г., по време на концерт на плажа в Капокота (всъщност също се споменава в текстовете), преди да изпее Nuntereggae pi Ga, на Гаетано се казва: „Има някой, който иска да ми сложи гег! Не се страхувам от тях! Те няма да успеят! Чувствам, че в бъдеще песните ми ще се пеят от бъдещите поколения, че благодарение на масовата комуникация те ще разберат какво имам предвид тази вечер! Те ще разберат и ще си отворят очите, вместо да ги пълнят със сол! И се чудите какво се е случило на плажа Капокота. " Гаетано имаше предвид убийството на Вилма Монтези .

През 1980 г. записва последния си албум E io ci sto [ то ] отличава със сериозния си тон и рок звук. През 1981 г. RCA организира турне, от което на живо Q Concert създаден е албумът През 1981 г. той също играе ролята на Лисицата от Пинокио във филм, режисиран от Кармело Бене и заснет в Рим.

Смърт

На 31 май 1981 г. Гаетано прави последната си поява в последня телевизионна изява E io ci sto .

Кариерата и животът на Гаетано приклчват на 2 юни 1981 г., на тридесетгодишна възраст, в резултат на автомобилна катастрофа. Той вече е претърпял пътнотранспортно произшествие по-рано същата година на 8 януари, когато джип е тръгнал по грешния път по пътя и е бутнал Volvo на Гаетано срещу мантинелата: певецът е невредим, докато колата му е напълно унищожена.

Gaetano най-накрая решава да купи ново Volvo 343 в метално сиво. На 2 юни, около 3 часа сутринта, Рино се прибира сам у дома с колата си. В 3,55 ч. Сутринта, докато се движи по улица Via Nomentana в Рим, на кръстовището на Viale XXI Aprile, той се сблъсква с микробус. Предната и дясната страна на колата биват унищожени. Когато пристига помощ, Рино е вече в кома и в болницата, рентгенова снимка показва фрактура в основата на черепа, различни рани на челото, фрактура на десния молар и съмнение за фрактура на гръдната кост. В клиниката обаче няма отделение за черепно-мозъчни травми и дежурният лекар д-р Новели напразно се опитва да се свърже с друга болница с отделение за черепна травма. Той се свърза по телефона св. Йоан, св. Камил, технически директор на Garbatella, Policlinico Gemelli и San Filippo Neri, но не успява да получи никаква помощ. На 6 сутринта, Рино Гаетано почива. Има много противоречия относно този инцидент, поради неуспеха на някоя от свързаните болници да помогне на Гаетано и по този начин започва разследване.

На 4 юни погребението му се провежда в църквата „Светото сърце на Исус“, в която Гаетано е планирал да се ожени. Погребението му е голямо събитие, на което присъстват много роднини, приятели, членове на музикалната индустрия, ръководители на RCA и фенове. Първоначално той е погребан в малкото гробище на Ментана, но на 17 октомври тялото му е пренесено в гробището Верано, където то остава.

През последните години много внимание привлече текста на непубликуваната песен „La ballata di Renzo“ (Баладата за Ренцо) – песен, написана от Рино повече от десет години преди смъртта му. Тази песен разказва историята на момче на име Ренцо, което почина при подобни обстоятелства. Ренцо е ударен от кола и умира, след като е отхвърлен от много болници в Рим поради липса на място, докато приятелите му са в бара. Песента дори споменава три от болниците, отказали да лекуват Гаетано на 2 юни 1981 г. поради липса на легла: Обща болница, Сан Джовани и Сан Камило. Това е тема на популярната дискусия. Смъртта на Гаетано беше обсъдена на 27 ноември 2007 г. в кратка радиопрограма, излъчена по радио DeeJay от Карло Лукарели, който използва сценарист-документален разказ за възстановяване на неразкрити престъпления, свързани със света на музиката.

Първата книга за живота му, също първата официална биография, е публикувана през 2001 г., 20 години след смъртта му.

Дискография

Студийни албуми

• Ingresso libero [ то ] (1974) Безплатен вход
• Mio fratello è figlio unico (album) [ то ] (1976) Брат ми е единствени дете (албум)
• Aida [ то ] (1977) Аида
• Nuntereggae più [ то ] (1978)
• Resta vile maschio, dove vai? [ то ] (1979) Стой подъл мъж, къде отиваш?
• E io ci sto [ то ] (1980) И аз съм в него

Албуми на живо

• Q Concert [ it ] (1981, с Riccardo Cocciante и New Perigeo ) Q концерт

Компилации

• Gianna e le altre... [ it ] (1990; включва неиздаваните преди това „Solo con io“ и „Le beatitudini“)
• Aida '93 [ то ] (1993)
• Superbest [ то ] (1996)
• La storia [ то ] (1998) (История)
• Sotto i cieli di Rino [ it ] (2003, 2005) (Под небето на Рино)
• Figlio unico [ то ] (2007)
• Основното Рино Гаетано (2008)
• Live & Rarities [ it ] (2009, с някои непубликувани песни)
• Nuntereggae più/E cantava le canzoni [ то ] (2010)

Сингли

• I Love You Maryanna/Jaqueline [ то ] (1973)
• Tu, forse non-essenzialmente tu/E la vecchia salta con l'asta [ то ] (1974) (Ти, може би не-по същество ти / И старата жена скача с полюса)
• Ma il cielo è sempre più blu [ то ] (1975) (Но небето винаги е по-синьо)
• Mio fratello è figlio unico/Sfiorivano le viole [ то ] (1976) (Брат ми е единствено дете / теменужките избледняха)
• Berta filava/Mio fratello è figlio unico [ то ] (1976) (Берта филава / Брат ми е единствено дете)
• Aida/Escluso il cane [ то ] (1977)
• Aida/Spendi spandi effendi [ то ] (1977) (Тъй като искаш да ме напуснеш)
• Gianna/Visto che mi vuoi lasciare [ то ] (1978)
• Nuntereggae più/E cantava le canzoni [ то ] (1978) (И изпя песните)
• Resta vile maschio, dove vai? /Ahi Maria [ то ] (1979) (Стой подъл мъж, къде отиваш?)
• E io ci sto/Metà Africa metà Europa [ то ] (1980) (И аз съм там / Половин Африка, половин Европа)
• Solo con io (1980) (Само с мен)
• Le beatitudini (1981) (Блаженствата)

В популярната култура

• Рино Гаетано. Ma il cielo è semper più blu – Raifiction, 2007
• „Брат ми е единствено дете“ (Mio fratello è figlio unico) – италиански филм, режисиран от Даниеле Лукети. Заглавието на филма е взето от известната едноименна хитова песен на Gaetano. 

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rino Gaetano в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​