Робърт Байлот
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Байлот.
Робърт Байлот (на английски: Robert Bylot) е английски мореплавател и изследовател, извършил четири експедиции в Арктика.
| Робърт Байлот Robert Bylot | |
| английски мореплавател и изследовател | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Националност |  Великобритания |
Експедиционна дейност (1610 – 1616) редактиране
Участие в експедицията на Хенри Хъдсън (1610 – 1611) редактиране
През 1610 – 1611 Байлот участва като щурман в експедицията на Хенри Хъдсън, спонсорирана от Вирджинската и Британска източноиндийска компаниия.
На 17 април 1610 г. с кораба „Дискавъри“ (55 t, 23 души екипаж) отплават на север, на 11 май достигат до Исландия, на 4 юни – Гренландия, заобикалят я от юг и вземат курс на запад. На 5 юли откриват Хъдсъновия проток, на 11 юли – залива Унгава, а след това и цялото северно крайбрежие на п-ов Лабрадор. Зимата заварва Хъдсън и неговите спътници в залива Джеймс и те са принудени да зимуват на обхванатия от ледовете кораб. През пролетта на 1611 г. Хъдсън възобновява изследванията си, но на 22 юни екипажът се разбунтува, искайки връщане у дома. През есента на 1611 г. „Дискавъри“ се връща в Англия само с 8 души екипаж начело с единствения оцелял офицер – щурмана Робърт Байлот. Хъдсън, заедно със сина си и още 7 души е изоставен в една лодка без вода и храна. Повече за съдбата на деветте души нищо не е известно.
Участие в експедицията на Томас Батън (1612 – 1613) редактиране
През 1612 г. Байлот участва отново като щурман в експедицията на Томас Батън, с официална цел – търсене на изоставените моряци на Хенри Хъдсън и неофициална – търсене на т.нар. Северозападен проход.
През май 1612 г. отплават от Англия с два кораба, като откриват остров Резолюшън, южното крайбрежие на остров Саутхямптън (29 юли 1612), остров Коутс (29 юли 1612), част от западния бряг на Хъдсъновия залив. След сравнително благоприятно зимуване в устието на река Нелсън, по време на което ледовете разрушават един от корабите, през септември 1613 г. се завръщат в Англия.
Експедиции за търсене на Северозападния проход (1615 – 1616) редактиране
Първа експедиция (1615) редактиране
На 15 март 1615 г., вече като капитан, възглавява нова експедиция на кораба „Дискавъри“ за търсене на Северозападния проход. За щурман в неговата експедиция е назначен младият, но опитен мореплавател Уилям Бафин, който неведнъж плава преди това в Гренландско море. Байлот и Бафин навлизат в Хъдсъновия проток и на 30 май откриват о-вите Лоуер Савидж (), островите Нотингам (), Солсбъри (вторично, ) и Мил () и картират южния бряг на Бафинова земя. На 10 юли откриват остров Саутхамптън (вторично, , 44000 км2), на 12 юли – протока Фрозен Стрийт (, между остров Саутхамптън на юг и п-ов Мелвил на север), където са спрени от непроходими ледове. На обратния път изследват североизточния бряг на Саутхамптън.
Втора експедиция (1616) редактиране
През 1616 г. на същия кораб, със същия щурман и с екипаж от 17 души, Байлот предприема нова експедиция към Северозападния проход. На 5 юли в Бафиновия залив достига до 78º 45` с.ш., рекорд, който се задържа до средата на XIX в. По време на плаването са открити западният бряг на Гренландия между 72 – 76º с.ш., заливът Мелвил, п-ов Хейс (76 – 78º 45` с.ш.) и южният вход на протока Смит. Южният вход на протока е блокиран от непроходими ледове и Байлот обръща курса на югозапад. В югоизточната част на остров Елсмиър открива залива Смит (), заледения източен вход на протока Джонс (на 11 юли, , между Елсмиър и остров Девън), заледения източен вход на протока Ланкастър (на 12 юли, ), остров Байлот () и източния бряг на Бафинова земя.
Памет редактиране
Дълги години името на Робърт Байлот е тънело в забрава за сметка на неговия щурман Уилям Бафин, на името на когото са наименувани големият Бафинов залив и огромният остров Бафинова земя. Чак през 1821 г., по настояване на известния английски полярен изследовател Джон Рос, на името на Байлот е наименуван остров (Байлот) в Бафиновия залив, край бреговете на Бафинова земя.
Източници редактиране
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 137 – 141.