Уикипедия

Робърт Олтър

Робърт Бърнард Олтър (на английски: Robert Bernard Alter, р. 2 април 1935, Ню Йорк[3])[4] e американски професор по иврит и сравнително литературознание в Калифорнийския университет Бъркли, където преподава от 1967 г.[5]

Робърт Олтър
американски историк
Роден
2 април 1935 г. (89 г.)
Националност САЩ
Учил вХарвардски университет[1][2]
Колумбийски университет[2]
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вКолумбийски университет
Калифорнийски университет в Бъркли

Биография редактиране

Робърт Олтър получава бакалавърска степен по английски език и литература в Колумбийския университет (1957), а магистърската (1958) и докторската си степен по сравнително литературознание (1962) в Харвардския университет. Първият му професионален ангажимент е като автор на списание „Коментари“ (на английски: Commentary), където пише в течение на много години. Хоноруван преподавател (1962 – 64) и доцент по английска литература (1964 – 66) в Колумбийския университет в Ню Йорк. Доцент по английска литература (1967 – 69), професор по юдаистика и сравнително литературознание (1969 – 89), ръководител на департамента по сравнително литературознание (1970 – 72), Клас 1937 професор (от 1989 г.) и директор на центъра по юдаистика в Калифорнийския университет в Бъркли.

Теми и творчество редактиране

Робърт Олтър цял живот се занимава с темата за еврейската литература и нейното присъствие в епохата на модерността, но също и с темата за дискриминацията на еврейството в европейската литература. Автор е на студии върху Франц Кафка[6], Валтер Бенямин[7], Гершом Шолем[8] и Зигмунд Фройд[9]. Интересува го творчеството на големите американски писатели – Сол Белоу[10], Джон Ъпдайк и Бърнард Меламъд[11], Норман Мейлър[12]. Пише върху бащите на европейския модернизъм Томас Ман[13], Марсел Пруст[14] и Джеймс Джойс[15]. Вълнува го съвременната етично заострена поезия, каквато пише Чеслав Милош[16].

През 90-те години на ХХ век се захваща активно с нови поетични преводи на книгите на Библията.

Признание и награди редактиране

  • 1965 – Наградата за есе на Института по англицистика;
  • 1966 – 67, 1979 – 80 – Стипендия на фондация „Гугенхайм“;
  • 1972 – 73 – Старши сътрудник на Националния фонд за хуманитаристика (на английски: National Endowment for the Humanities);
  • 1980 – 83 – Член на Центъра за академични изследвания в Йерусалим;
  • 1982 – Националната награда за еврейска книга (на английски: National Jewish Book Award) – за Изкуството на библейското повествование;
  • 1986 – Избран е за член на Американската академия на изкуствата и науките;
  • 1987 – Наградата „Джоел Кевиър“ за религиозна мисъл – за Изкуството на библейската поезия;
  • 1997 – Наградата за превод на Асоциацията на критиците от района на залива на Сан Франциско – за превода на Битие;
  • 2004 – Награда „Корет“ за еврейска книга – за превода на Петокнижие;
  • 2009 – Наградата „Робърт Кирш“ на в. „Лос Анджелис Таймс“ за цялостен принос към американската словесност;[17]
  • 2010 – Doctor of Humanities, Йейлски университет;
  • 2015 – Почетен доктор на Еврейския университет в Йерусалим.[18]

Библиография редактиране

Авторски книги редактиране

  • Rogue's Progress: Studies in the Picaresque Novel (Развитието на мошеничеството: Студии върху пикаресковия роман), Cambridge, MA: Harvard University Press, 1964.
  • Fielding and the Nature of the Novel (Филдинг и природата на романа), Cambridge, MA: Harvard University Press, 1968.
  • After the Tradition: Essays on Modern Jewish Writing (След края на традицията: Есета върху съвременното еврейско писане), New York: Dutton, 1969.
  • Partial Magic: The Novel as a Self-Conscious Genre (Частична магия: Романът като жанр на самопознанието), Berkeley: University of California Press, 1975.
  • Defenses of the Imagination: Jewish Writers and Modern Historical Crisis (Защити на въображението: Еврейските писатели и модерната историческа криза), Philadelphia: Jewish Publication Society, 1978.
  • A Lion for Love: A Critical Biography of Stendhal (Лъвът за любовта: Критическа биография на Стендал), Cambridge: Harvard University Press, 1979. (заедно със съпругата си Керъл Козман)
  • The Art of Biblical Narrative (Изкуството на библейското повествование), New York: Basic Books, 1981.
  • Motives for Fiction (Мотиви за художествена проза), Cambridge: Harvard University Press, 1984.
  • The Art of Biblical Poetry (Изкуството на библейската поезия), New York: Basic Books, 1985.
  • The Invention of Hebrew Prose: Modern Fiction and the Language of Realism (Изобретяването на прозата на иврит: Модерната художествена проза и езикът на реализма), Seattle: University of Washington Press, 1988.
  • The Pleasures of Reading: In an Ideological Age (Удоволствията от четенето: В една идеологическа епоха), New York: Simon & Schuster, 1989.
  • Necessary Angels: Tradition and Modernity in Kafka, Benjamin, and Scholem (Необходимите ангели: Традиция и модерност при Кафка, Бенямин и Шолем), Cambridge: Harvard University Press, 1991.
  • The World of Biblical Literature (Светът на библейската литература), New York: Basic Books, 1992.
  • Hebrew and Modernity (Иврит и модерността), Bloomington: Indiana University Press, 1994.
  • Imagined Cities: Urban Experience and the Novel (Въображаеми градове: Урбанистичният опит и романът), Yale University Press, 2005.
  • Pen of Iron: American Prose and the King James Bible (Писало от желязо: Американската проза и Библията на крал Джеймс), Princeton University Press, 2010.

Редакция и съставителство редактиране

  • Modern Hebrew Literature, New York: Behrman House, 1975. (съставител и автор на въведението и бележките)
  • The Literary Guide to the Bible, Cambridge: Harvard University Press, 1987. (съсъставител заедно с Франк Кърмоуд)

Преводи редактиране

  • The David Story: A Translation with Commentary of 1 and 2 Samuel (Историята на Давид: Превод и коментари), W.W. Norton, 1999.
  • The Five Books of Moses: A Translation with Commentary (Петокнижие: Превод и коментари), W.W. Norton, 2004.
  • The Book of Psalms: A Translation with Commentary (Псалми: Превод и коментари), W.W. Norton, 2007.
  • The Book of Genesis (Битие), превод на Робърт Олтър, илюстрации Р. Кръм, W.W. Norton, 2009.
  • The Wisdom Books: Job, Proverbs, and Ecclesiastes: A Translation with Commentary (Мъдрите книги: Книга на Йов, Притчи Соломонови и Еклесиаст: Превод и коментари), W.W. Norton, 2010.

Източници редактиране

  1. ↑ web.archive.org
  2. ↑ а б nes.berkeley.edu
  3. ↑ ((en)) „Alter, Robert B. 1935–“, Encyclopedia.com, Contemporary Authors, New Revision Series, 2007.
  4. ↑ ((en)) Book of Members, 1780 – 2010: Chapter A, American Academy of Arts and Sciences
  5. ↑ ((en)) UC Berkeley Department of Near Eastern Literature Архив на оригинала от 2018-09-19 в Wayback Machine.
  6. ↑ ((en)) „Kafka's Father, Agnon's Mother, Bellow's Cousins“. – Commentary, февруари 1986.
  7. ↑ ((en)) „On Walter Benjamin“. – Commentary, септември 1969.
  8. ↑ ((en)) „The Achievement of Gershom Scholem“. – Commentary, ноември 1973.
  9. ↑ ((en)) „Freud's Jewish Problem“. – Commentary, януари 1992.
  10. ↑ ((en)) „The Stature of Saul Bellow“. – Midstream, декември 1964.
  11. ↑ ((en)) „Updike, Malamud, and the Fire This Time“. – Commentary, октомври 1972.
  12. ↑ ((en)) „The Real and Imaginary Worlds of Norman Mailer“. – Midstream, януари 1969.
  13. ↑ ((en)) „Joseph and his Brothers“. – Commentary, ноември 1980.
  14. ↑ ((en)) „Proust and the Ideological Reader“. – Salmagundi, Fall, 1982 – Winter, 1983.
  15. ↑ ((en)) „Joyce’s Ulysses and the Common Reader“. – Modernism/Modernity, Fall 1998.
  16. ↑ ((en)) „Milosz: Poetry and Politics“. – Commentary, април 1983.
  17. ↑ ((en)) Poetic Master of Biblical Translation Receives Award, Jewish Journal, 22 април 2009 г.
  18. ↑ ((en)) Honorary Doctorates, сайт на Еврейския университет в Йерусалим.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робърт_Олтър&oldid=12138815“.