Родината-майка зове
„Родината-майка зове“ (на руски: Родина-мать зовёт!), още „Родината-майка“, е статуя на хълма Мамаев курган, Волгоград, Русия, която е и военен паметник на повратната за хода на Втората световна война битка при Сталинград, водена от юли 1942 до февруари 1943 г. Около статуята е издигнат мемориален комплекс.
| Родината-майка зове | |
.JPG) | |
 Местоположение | |
| Вид | паметник |
|---|---|
| Местоположение | Мамаев курган, Волгоград, Русия |
| Изграждане | 1959 г. |
| Височина | 85 m |
| Родината-майка зове в Общомедия | |
Когато паметникът е завършен през 1967 г., той представлява една от най-високите скулптури в света с височина от 85 метра от върха на меча до върха на плинта (основата). Самата фигура е 52 метра, а мечът е дълъг 33 метра и тежи 14 тона. Цялата статуя тежи приблизително 8 хиляди тона (7900 т без основата[1]), от които 5500 тона са бетон, а останалите 2400 са метал. Самата основа е висока само 2 метра. 200 стъпала, символизиращи всичките 200 дни на битката при Сталинград, водят от началото на хълма до билото и до самия паметник.
Водещият скулптор е Евгени Вучетич (известен руски скулптор от сръбски произход), а техническата част по строенето на подобна масивна статуя е поета от Николай Никитин. Образът на статуята е показан и на сегашния флаг, и на герба на област Волгоград.
За модела на статуята позира Валентина Изотова, жителка на града.[2] Тя е избрана от Лев Майщренко – художник, работещ по мемориалния комплекс от началото на 1960-те години.
Според някои източници за образа на статуята е повлияла статуята на богинята на победата – Нике от Самотраки. Маршалът на Съветския съюз Василий Чуйков е погребан в близост до паметника, както и известният снайперист на СССР Василий Зайцев, убил над 300 немски войници по време на битката.
Статуята постепенно се накланя поради промяна в нивото на подпочвените води, което подрива основите. Това накланяне се увеличава все по-бързо.[1] Тя се е изместила с около 20 сантиметра, но е спряла своето накланяне само заради огромното си тегло. Не се очаква да може да се помръдне още 20 см, без да се срути.
Реставрация през 2019 г. редактиране
Проектът за реставрация на статуята е изготвян от 2008 до 2016 г. През октомври 2010 г. започва работа по обезопасяването на статуята.[3] През 2017 г. са извършени аварийни работи: подменени са въжетата вътре в статуята, за да се гарантира нейната стабилност, ремонтиран е интериорът, подменени са осветлението и пожарогасителната система.
През март 2019 г. започва реставрацията на външната повърхност на статуята, която приключва през май 2020 г. по повод 75-годишнината от Победата.[4] За целта около скулптурата са създадени 30 нива скеле, с височина 60 метра и тегло 270 тона.[5] Основните цели са да се почисти статуята от мръсотия и мъх, да се възвърне оригиналният ѝ цвят и да се запечатат пукнатини в бетона, чиято обща дължина по разчети на реставраторите е била 13 километра. Освен това са възстановени части от ръждясала арматура.[6] Така цялостна реставрация на паметника е извършена за първи път.[5]
Източници редактиране
- ↑ а б ((en)) BBC News (2009)
- ↑ ((en)) За Валентина Изотова
- ↑ Стацкий, Григорий. „Родина-Мать“ ушла на „больничный“ // v1.ru, 2010-10-15. Архивиран от оригинала на 2011-11-10. Посетен на 2010-10-17.
- ↑ В Волгограде к 75-летию Победы завершена реставрация скульптуры „Родина-мать“. Новости. Первый канал // Архивиран от оригинала на 2020-05-14. Посетен на 2021-06-27. (на руски)
- ↑ а б А. Ларина. Реставрация монумента „Родина-мать зовет“ завершится осенью // 2019-07-25. Посетен на 2019-09-23.
- ↑ Тринадцать километров трещин. Реставрация монумента „Родина-мать зовет“ // РИА Новости, 2019-09-25. Посетен на 2019-09-25. (на руски)
