Уикипедия

Родопи (община)

община в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

Община Родопи се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Тя, заедно с община Добрич-селска, община Марица и община Тунджа, е една от общините, чийто общински център е извън територията им. Административен център на общината е град Пловдив.

Община Родопи
      
Общи данни
ОбластПловдив
Площ523.73 km²
Население30 674 души
Адм. центърПловдив
Брой селища21
Сайтrodopi-bg.org
Управление
КметПавел Михайлов
(БСП за България, Левицата!, БВ; 2019)
Общ. съвет29 съветници
Топографска карта на община Родопи.
Административната сграда на община Родопи в Пловдив.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в югозападна част на област Пловдив. С площта си от 523,729 km2 заема 4-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,74% от територията на областта. Границите на общината са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Релефът на общината е равнинен в северната, средно планински в средната и високо планински в най-южната част. Територията ѝ се простира в пределите на Горнотракийската низина и крайните северни части на Западните Родопи.

Северните райони на общината попадат в южната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, като тук, в крайната ѝ североизточна точка, при устието на Чепеларска река в Марица се намира най-ниската ѝ точка – 148 m н.в.

В южната част на община Родопи се простират крайните северни разклонения на мощния западнородопски рид Чернатица. В нейните предели попадат части от двете северни разклонения на рида. На запад и югозапад между дълбоките долини на реките Въча на запад и Първенецка (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на изток се простира Върховръшкия рид (северно продължение на рида Чернатица). В най-южната му част, на границата с община Девин, югозападно от село Лилково се извисява връх Модър 1991,9 m, най-високата точка на рида и общината.

Между Първенецка река (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на запад и границата с община Куклен и община Асеновград на изток в пределите на община Родопи попада западната, най-висока част на Белочерковския рид (североизточно продължение на рида Чернатица). Южно от село Лилково, на границата с община Чепеларе се издига най-високият му връх Свети Илия (1705,4 m).

Води редактиране

На северозапад, на протежение от 13 km и на североизток, на протежение от 8 km през територията на община Родопи протича част от средното течение на река Марица. В нея отдясно се вливат три големи реки: Въча, Първенецка (Тъмръшка река) и Чепеларска. Река Въча протича през общината с последните си 4 km, преминава покрай село Кадиево и северно от него се влива в Марица. Чепеларска река протича по границата с община Садово с най-долното си течение и североизточно от село Ягодово се влива в Марица. Първенецка река (Тъмръшка река, 37 km) протича изцяло (с изключение на най-долното ѝ течение) през общината. Тя води началото си от северозападното подножие на връх Модър и се насочва на север, като протича в дълбока и залесена долина. Южно от хижа „Брановщица“ долината ѝ става каньоновидна със стръмни и на много места отвесни склонове. При село Храбрино излиза от каньона, а при село Първенец и от планината и навлиза в Пазарджишко-Пловдивското поле. Влива се отдясно в река Марица западно от град Пловдив, на територията на община Пловдив. Неин основен приток е Лилковска река (десен).

Населени места редактиране

 
Изглед към село Бойково през 2009 г.
 
Изглед към село Брестовица през 2006 г.
 
Изглед към село Лилково през 2011 г.
 
Изглед към село Марково и град Пловдив (в далечината) през 2007 г.
 
Изглед към село Ситово през 2011 г.
 
Изглед към село Скобелево през 2011 г.

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Белащица 2400 13,782 Марково 3181 21,879
Бойково 131 29,847 Оризари 384 6,226 Айрене
Браниполе 2698 7,383 Ахланьово Първенец 3592 16,491 Дермен дере, Фердинандово
Брестник 2181 20,752 Кара агач Ситово 21 35,509
Брестовица 3168 54,526 Брястовица Скобелево 44 44,720
Дедово 54 15,326 Дядово Устина 1983 19,891
Златитрап 1398 5,699 Храбрино 700 13,881 Сотир, Свети Спас
Извор 86 17,380 Цалапица 3801 72,740
Кадиево 998 5,002 Чурен – 13,577
Крумово 2868 19,265 Паша махла Ягодово 2981 27,450
Лилково 20 62,399 Демирджи кьой ОБЩО 32689 523,729 няма населени места без землища

Административно-териториални промени редактиране

  • през 1878 г. – преименувано е с. Демирджи кьой на с. Лилково с губернаторско разрешение;
  • Указ № 273/обн. 31.05.1889 г. – преименува с. Дермен дере на с. Фердинандово;
  • Указ № 139/обн. 18.03.1890 г. – преименува с. Паша махла на с. Крумово;
  • Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава с. Айрене поради изселване;
  • през 1912 г. – заличено е с. Тъмръш без административен акт поради изселване;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – възстановява заличеното през 1905 г. поради изселване с. Айрене и го преименува на с. Оризари;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ахланьово на с. Браниполе;
– преименува с. Кара агач на с. Брестник;
– преименува м. Кехайов чифлик на м. Кехайовци;
– преименува с. Дурмушево на с. Плочник;
– преименува с. Сотир на с. Свети Спас;
  • МЗ № 2709/обн. 31.07.1942 г. – обединява селата Богоридово и Катунско Конаре в едно ново населено място – с. Ягодово;
  • МЗ № 6628/обн. 29.06.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Първенец;
  • Указ № 430/обн. 22.11.1960 г. – преименува с. Свети Спас на с. Храбрино;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Брястовица на с. Брестовица;
– уточнява името на с. Дядово на с. Дедово;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Брезовица (Брезово, Палас кьой) и Плочник поради изселване;
– заличава м. Кехайовци и я присъединява като квартал на с. Скобелево;
– отделя всички населени места и техните землища разположени южно от река Марица (в т.ч и с. Цалапица, северно от реката) от община Пловдив и създава община Родопи с административен център гр. Пловдив;
  • Указ № 111/обн. 30.03.1998 г. – отделя гр. Кричим и землището му от община Родопи и създава нова община Кричим с административен център гр. Кричим, включваща населеното място гр. Кричим;
– отделя гр. Перущица и землището му от община Родопи и създава нова община Перущица с административен център гр. Перущица, включваща населеното място гр. Перущица;
– отделя гр. Стамболийски и селата Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село и Триводици и техните землища от община Родопи и създава нова община Стамболийски с административен център гр. Стамболийски;

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 32 602 22 410 1325 841 80 165 7781 100.00 68.73 4.06 2.57 0.24 0.50 23.86
Цалапица 4217 3324 5 282 3 85 518 Цалапица 78.82 0.11 6.68 0.07 2.01 12.28
Първенец 3652 2629 23 0 8 4 988 Първенец 71.98 0.62 0.00 0.21 0.10 27.05
Брестовица 3534 2078 179 9 1259 Брестовица 58.80 5.06 0.25 35.62
Крумово 3129 2138 0 7 8 4 972 Крумово 68.32 0.00 0.22 0.25 0.12 31.06
Ягодово 3021 2600 19 284 16 4 98 Ягодово 86.08 0.62 9.40 0.52 0.13 3.24
Браниполе 2624 1269 602 4 743 Браниполе 48.36 22.94 0.15 28.31
Марково 2499 2065 6 4 422 Марково 82.63 0.24 0.16 16.88
Устина 2240 1192 628 32 9 37 342 Устина 53.21 28.03 1.42 0.40 1.65 15.26
Белащица 1967 1491 4 3 467 Белащица 75.80 0.20 0.15 23.74
Брестник 1868 1280 33 0 3 3 549 Брестник 68.52 1.76 0.00 0.16 0.16 29.38
Златитрап 1318 821 0 4 6 4 483 Златитрап 62.29 0.00 0.30 0.45 0.30 36.64
Кадиево 1107 274 0 828 Кадиево 24.75 0.00 74.79
Храбрино 661 630 0 0 28 Храбрино 95.31 0.00 0.00 4.23
Оризари 374 321 48 0 3 Оризари 85.82 12.83 0.00 0.80
Извор 101 95 0 0 4 Извор 94.05 0.00 0.00 3.96
Бойково 100 86 0 0 0 0 14 Бойково 86.00 0.00 0.00 0.00 0.00 14.00
Скобелево 96 88 5 0 1 Скобелево 91.66 5.20 0.00 1.04
Дедово 54 13 0 0 40 Дедово 24.07 0.00 0.00 74.07
Лилково 19 3 0 0 0 0 16 Лилково 15.78 0.00 0.00 0.00 0.00 84.21
Ситово 16 10 0 0 0 0 6 Ситово 62.50 0.00 0.00 0.00 0.00 37.50
Чурен 5 3 0 0 0 Чурен 60.00 0.00 0.00 0.00

Транспорт редактиране

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 19,1 km.

През общината преминават частично или изцяло 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 111,1 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Родопи_(община)&oldid=12123801“.