Ротационен преобразувател

Ротационният преобразувател (еднокотвен) е вид електрическа машина, обединяваща характеристиките на променливотокова синхронна машина и постояннотокова в един общ корпус с ротор и статор. Ротационният преобразувател е с двупосочно действие. Неговите роторни намотки са изведени едновременно на колекторни пръстени и на колекторни пластини. Това му позволява да служи като механичен токоизправител, инвертор или честотен преобразувател.[1]Тези машини понякога са класифицирани и като електромеханичен преобразувател.

Схема на еднофазен ротационен преобразувател
500 kW ротационен еднокотвен преобразувател на Westinghouse от 1909 г.

При подаване на променлив ток на колекторните пръстени, от колекторните пластини се получава постоянен ток. Обратното действие е при подаване на постоянен ток на колекторните пластини. Тогава на колекторните пръстени се получава променлив ток. При това преобразуване загубите са много по-малки, отколкото ако работят две отделни машини в схема (мотор-генератор) само с механична връзка. Такива преобразувател могат да се използват и като регулатори на честотата за различни по вид токове, чрез регулиране на големината на постоянния ток и съответно и скоростта на въртене. Масово са използвани като механични токоизправители преди появата на мощните полупроводникови елементи. Все още съществуват причини да се използва такъв преобразувател дори и сред най-новите технологии. Важно е да се отбележи, че при ротационния преобразувател рядко се използва механична връзка с първичен двигател.

За преобразуване на еднофазно напрежение в трифазно често се използва фазов ротационен преобразувател, който включва в схемата си обикновен трифазен двигател. Предимство е безопасността и ефективността и е надежден начин при преобразуване на еднофазното напрежение.[2]

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране