Русалии

Русалии или калушари, са ритуални игри, които се изпълняват през Русалийската седмица (също наричана Русаля) – седмицата преди Петдесетница,^[1] както и в дните между Рождество Христово и Богоявление по време на поганните дни.^[2] Обичаят е характерен за някои части на България, Румъния и Македония.^[3]

Обичаят на русалиите е регистриран още при траките и е разпространен сред власите в цяла Югоизточна Европа. Макар да е известен от старобългарската литература – където постоянно е осъждан като езическа практика, – в големи части от Северна България той е въведен сравнително късно, през XVI – XVIII век, под влашко влияние.^[4]

Русалийски игри редактиране

Русалийските игри се изпълняват от група мъже с нечетен брой, водени от ватаф.^[4] Ватафът обикновено получава длъжността си по наследство, обучен от своя баща, и от своя страна ръководи и обучава в русалийския ритуал останалите членове на групата, които обикновено участват в нея в продължение на дълги години.^[4] Могат да са облечени са в бяло и да носят по-особени шапки^[1] или да използват обикновено облекло.^[4] Калпаците им са окичени с пелин и други билки, а на краката си имат шпори със звънчета.^[1] Носят със себе си дълги към метър и половина тояги със звънчета, а водачът – бяло знаме с пришити билки.^[4]

Русалиите обикалят по селата от Спасовден до Петдесетница, като посещавайки домовете изпълняват магично-шаманистични игри с музикален съпровод, при които винаги мълчат.^[1]^[4] Някои от танците им имат за цел лекуването по магичен начин на нелечими болести (русалски болести).^[4] Русалийските игри се изпълняват живо, със ситни стъпки и са многофигурни. Русалиите играят с тояги в ръце, като правят различни фигури.^[1]

Русалки редактиране

С обичаите на Русалиите понякога се свързват и свръхестествени същества, наричани „русалки“, но различаващи се от носещите същото име водни демони от славянската митология. Те са красиви женски същества с дълги коси и криле, които живеят на края на света и идват в обикновения свят само през пролетта – по време на Русалийската седмица – донасяйки плодородие на цъфтящите жита, ръсейки ги с роса.^[5]

Във фолклора на бесарабските българи през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.^[6]

Други редактиране

На русалиите е наречена улица „Русаля“ в София (Карта).

Източници редактиране

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 381. (на български)
↑ Шапкарев, Кузман. Руссаллии. Древен и твърде интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония. Пловдив, 1884.
↑ Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 96.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 514 – 516.
↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 279.
↑ Ковалов А. И. Русалии в представлениях болгар Республики Молдова // Международная научная конференция „Сохранение культурного наследия в странах Европы“ (г. Кишинёв, 25 – 26 сентября 2008 г.). – Chişinău: „Busines-Elita“ SRL, 2009. – С. 244 – 248.