Русилово
Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Драмско вижте Ресилово (дем Просечен). За селото в Русия вижте Русилово (Русия).
Русилово (на гръцки: Ξανθόγεια, Ксантогия, до 1926 година Ροσίλοβον, Росиловон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
| Русилово Ξανθόγεια | |
| — село — | |
 | |
  Русилово  Русилово  Русилово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 0 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на западно от град Воден (Едеса), на 2 km североизточно от Острово (Арниса), на 620 m метра в планината Нидже (Ворас).[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Русилово като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Русилово (Roussilovo) е посочено като село във Воденска каза с 47 къщи и 190 жители българи.[4] Църквата „Свети Димитър“ датира от 1884 година.[5][6]
В началото на XX век Русилово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Русилово живеят 250 българи християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 360 българи екзархисти.[8]
В 1910 година в селото (Ρουσίλα) има 300 жители екзархисти.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Русилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Изплатени са 17 имота на жители, които са се изселили в България.[11] Според преброяването от 1913 година Русилово има 148 мъже и 133 жени.[12]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Русилово има 45 къщи славяни християни.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Ксантогия, но старото му име продължава да се използва.[14] В 1927 година селото е отбелязано като чисто местно, без бежански семейства.[12] Селото пострадва през Гражданската война, като част от жителите му емигрират в Югославия. След войната започва миграция към Воден.[2] След 50-те години жителите на Русилово постепенно основават ново селище – Ново Русилово (Неа Ксантогия) на 2 километра от старото, което привлича жителите на селото.[2]
- Преброявания
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 335[2] | 378[2] | 478[2] | 405[2] | 385[2] | 261[2] | 161[2] | 2[2] | 2[2] | 1[2] |
Личности редактиране
- Родени в Русилово
Иван Василев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина[16]
Мирка Гинова (1923 – 1946), гръцка комунистическа партизанка, смятана за народен герой на Югославия.- Нацо Настев, български революционер
Ристо Русуленчич, (1883 – ?) ранен македонист- Пандо Ташев, български революционер от ВМОРО, четник на Иванчо Христов[17]
- Шули Шияка (? – 1944), гръцка комунистка[18]
- Свързани с Русилово
- Дине Донев (р. 1965), джаз композитор и изпълнител от Гърция
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
- ↑ Γκότση, Ευδοξία. Οι αύλιοι χώροι εκκλησιών της Νάουσας. Δράμα, Τ.Ε.Ι. Καβάλας. Σχολή Τεχνολογίας Γεωπονίας και Τεχνολογίας Τροφίμων. Τμήμα Αρχιτεκτονικής Τοπίου, 2011. σ. 37. Архив на оригинала от 2022-05-26 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 875.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ www.edessacity.gr
- ↑ Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-05.