Уикипедия

Руско-украинска война

война, започнала през 2014

Руско-украинската война (на украински: російсько-українська війна, на руски: российско-украинская война), наричана също руската въоръжена агресия срещу Украйна, или войната за независимост на Украйна (на украински: війна за незалежність України),[12][13][14] се характеризира с пряко и непряко използване на въоръжена сила от Руската федерация срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Явните компоненти на въоръжената агресия на Русия срещу Украйна, която започва през 2014 г., са:

Руско-украинска война
Втора студена война
Актуална ситуация на обстановката
Актуална ситуация на обстановката
Информация
Период20 февруари 2014 – понастоящем
МястоУкрайна, Русия, Беларус
Резултат
Страни в конфликта
Русия
Донецка народна република Донецка народна република
Луганска народна република Луганска народна република
Подкрепа от:
Беларус		 Украйна
Снабдяване с оръжия:
НАТО
Европейски съюз
Командири и лидери
Владимир Путин
Михаил Мишустин
Дмитрий Медведев
Сергей Шойгу
Сергей Лавров
Валерий Герасимов
Донецка народна република Денис Пушилин
Донецка народна република Владимир Пашков
Луганска народна република Леонид Пасечник
Луганска народна република Сергей Козлов		 Володимир Зеленски
Петро Порошенко
Денис Шмигал
Олексий Резников
Дмитро Кулеба
Олексий Данилов
Валерий Залужний
Серхий Шаптала
Руслан Хомчак
Виталий Кличко
Сили
Русия: ~ 175 000 – 190 000[1][2]
Донецка народна република: 20 000[3]
Луганска народна република: 14 000[3]		Украйна: 209 000 редовни военни, 102 000 паравоенни, 900 000 резервисти[3]
Жертви и загуби
Според Русия (военни):[4]
498 убити
1597 ранени
1 Су-25
1 Антонов Ан-26
Според Украйна:[5]
под 12 000 убити
под 389 пленени[6]
374 танка
1226 бронирани машини
140 артилерийски системи
62 РСЗО
34 системи за ПВО
74 самолета
86 вертолета
7 оперативно-тактически дрона
600 камиони и автомобили
60 цистерни с ГСМ
3 кораби и катери		Според Украйна (военни):
под 40 убити
1 транспортен самолет
1 Су-27
Според Русия:[7][8]
под 2870 убити
~ 3700 ранени
572 пленени
778 танка и бронирани машини
69 самолета (на земята)
24 самолета (във въздуха)
77 РСЗО
279 оръдия и минохвъргачки
553 военна автомобилна техника
62 дрона
2203 обекта на военната инфраструктура (в т.ч. 76 пункта за управление и свръзка, 111 ЗРК на ПВО, 71 радиолокационни станции)
Според Украйна (цивилни):[9]
под 2000 убити
1115 ранени
2 700 000 напуснали домовете си[10]
202 училища[11]
34 болници[11]
под 1500 жилищни домове[11]
~ 1000 населени места без електричество, вода и отопление[11]
Общи загуби
3393 убити
7000 – 9000 ранени
Руско-украинска война в Общомедия

Към януари 2021 г., според ООН, общият брой на жертвите във войната е 13 100 – 13 300 души. Това включва 3375 цивилни жертви, приблизително 4150 украински военни жертви и приблизително 5700 проруски бойци. Почти 1,8 милиона души са разселени вътрешно. Русия окупира повече от 7% от територията на Украйна.

На 27 януари 2015 г. Върховната Рада на Украйна обявява Руската федерация за агресор.

Предпоставки редактиране

 
Евромайдан в Киев, 27 ноември 2013 г

Основните предпоставки за конфронтацията между Русия и Украйна, която ескалира във въоръжена агресия на Русия срещу Украйна, са системната криза на руската държавност, трансформирана от руските политици в опити за възстановяване на Руската империя, разширяване на контрола върху част от света и запазване на световната хегемония, загубена с разпадането на СССР и икономическия упадък.[15]

На 21 ноември 2013 г. в Киев започват антиправителствени протести (Евромайдан), в т.ч. митинги, демонстрации, студентски стачки, в отговор на решението на Кабинета на министрите на Украйна да спре подготовката за подписване на споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз. Тези протести са насочени най-вече към поддържане на законно установения геополитически курс на Украйна към Европа, което означава не само по-нататъшно освобождаване на Украйна от руския контрол, но и икономически, политически и военни гаранции в дългосрочен план за Украйна.

Смяната на властта в Украйна през февруари 2014 г., води до отстраняването на президента Виктор Янукович и бягството му в Русия, възстановяването на конституцията на Украйна от 2004 г. и свикването на предсрочни президентски избори. Смяната на тогавашното правителство драстично намалява влиянието на Русия в Украйна. Тези събития са претекстът, използван от Русия за анексията на Крим, но не са причината за войната.

Подготовка на Русия за агресия и компоненти на агресията редактиране

Информационна война редактиране

Основната предпоставка за конфликта е все по-враждебната политика на подвластната на идеологията на Владимир Путин (т.нар. путинизъм) Руска федерация спрямо Украйна. Тази политика, с оглед на съдържанието на руската пропаганда в медиите, става отявлено враждебна, трансформирайки се от антиукраинска във военна пропаганда. Агресивността на руската политика спрямо Украйна довежда до първите жертви от украинска страна още по време на режима на Янукович.[16] За да противодейства на влиянието на руската пропаганда, през лятото на 2014 г. Държавният комитет за телевизия и радио на Украйна започва да се бори срещу разпространението на сепаратистки и антидържавни материали в медиите.

Правна война редактиране

Един от аспектите на подготовката на Русия за агресия е правната конфронтация между Русия и Украйна. Правната подкрепа на конфронтацията от страна на Русия е извършена на най-високо законодателно ниво чрез приемане на определени резолюции по въпроси, които позволяват най-ефективно, от гледна точка на руската политика, да помогнат за решаването на проблема за възстановяване на контрола върху Украйна. Сред тези въпроси най-развити са правният статут на Крим, нивото на сътрудничество на Украйна с НАТО и статутът на руския език в Украйна.

Икономическа война редактиране

Предпоставка за началото на въоръжената агресия срещу Украйна е икономическото обезкръвяване на Украйна, осъществено чрез пряк икономически натиск чрез търговски и тарифни конфронтации, блокиране на украинската търговия, блокиране на доставките на газ и др. В същото време то тези процеси протичат при липса на ефективна опозиция или дори пряка подкрепа от страна на украинските политици. Като пример подписването от Юлия Тимошенко на изключително неблагоприятно за Украйна газово споразумение е представено като значимо политическо постижение на ръководения от нея кабинет.

Икономическата война срещу Украйна е насочена преди всичко срещу икономиките на Източна и Южна Украйна, които поради определени особености се намират в положение на зависимост от Руската федерация, по-специално като получатели на суровини и енергия от Русия и като пазар за значителен дял от собствените си продукти.

Руската православна църква във война редактиране

Значителна част от рускоезичното население в Източна Украйна, силното влияние на руските медии и руската църква, и хибридният характер на руската война срещу Украйна водят до прякото и непряко участие на Руската православна църква във въоръжената агресия срещу Украйна. Елемент от косвеното участие на РПЦ в агресията срещу Украйна е посланието на Московския патриарх Кирил до Константинополския патриарх Вартоломей, в което патриарх Кирил заявява, че след Майдана „схизматиците“ (т.е. Украинска православна църква на Киевската патриаршия) и униатите „открито призовават за изкореняване на православието“ на територията на Украйна и „с началото на военните действия униати и разколници, получавайки оръжие, под прикритието на антитерористична операция, започват да извършват пряка агресия срещу духовенството на каноничната украинска православна църква на изток“.[17][18]

Освен косвеното участие на църквата са записани и свидетелства за нейното пряко участие в агресията. По-специално е установено, че някои терористични групи в Русия са съсредоточени в църкви, а някои „свети отци“ са пряко замесени във военни действия срещу Украйна.

„ Ако имаше една църква в Украйна, нямаше да има война, защото Путин нямаше да има подкрепа в Украйна. Сега я има – Московска патриаршия. Духовенството и вярващите на Московската патриаршия, сепаратисти и агресори помагат не само с думи, но и с действия. “

Филарет Киевски

Хронология редактиране

„Законодателна подкрепа“ на агресията редактиране

 
Въоръжени войници без идентификационни знаци на територията на летище Симферопол

На 1 март 2014 г. Съветът на федерацията на Руската федерация подкрепя искането на руския президент Владимир Путин за разрешение за използване на въоръжените сили на Руската федерация на територията на Украйна.[19] Във връзка с руската агресия Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна решава да приведе въоръжените сили на Украйна в пълна бойна готовност и разработва „подробен план за действие в случай на пряка военна агресия от страна на Руската федерация“.[20]

Окупация на Крим (22 февруари – 18 март 2014 г.) редактиране

На 23 февруари 2014 г. започват да се провеждат проруски и проукраински митинги. В проукраинските митинги вземат участие голям брой кримски татари, водени от Рефат Чубаров – лидера на общественото сдружение и основна неправителствена структура на коренната общност на кримските татари Меджлис. На 27 февруари неидентифицирани въоръжени мъже, за които се предполага, че са бивши бойци от разпуснатото на 25 февруари специално подразделение Беркут, участвали в потушаването на протестите в Киев, и руски специални части, завземат и блокират Върховната Рада на Крим и други административни сгради, летищата в Симферопол и Севастопол, средства за масова информация и др. По тяхно желание в парламента на Крим идват някои депутати, които гласуват за референдум за разширяване на автономията на Крим на 25 май 2014 г. – в деня на президентските избори в Украйна. Наличието на кворум обаче е под въпрос, тъй като медиите не са допуснати до заседанието.[21] Датата на референдума е променена два пъти: най-напред на 30 март, а скоро след това – на 16 март. Променена е и формулировката на въпроса: вместо за разширяване автономията, имащите право на глас трябва да заявят позиция относно присъединяването на Крим към Русия. Но тъй като Украйна е унитарна държава, въпросът за отделянето на региона може да бъде решен само на национален референдум. Имайки предвид това, още преди референдума лидерите на ЕС, САЩ и много други го обявяват за незаконен, а резултатите от него – за невалиден.

През нощта на 27 февруари въоръжени неизвестни лица превземат сградите на Върховната Рада и правителството на Автономна република Крим и поставят руски знамена върху сградите. Според народния депутат Сергей Куницин административните сгради са завзети от професионално обучени хора, въоръжени с автомати, картечници, гранатомети и др..[22] Медиите инфомрират, че центърът на Симферопол е бил блокиран от служители на реда, които вдигнали тревога[23] и ограничили движението на градския транспорт.[24]

Проруски действия в източната и южната част на Украйна редактиране

 
Карта на проруските действия в Украйна (март-април 2014 г.)
     Проруски пропагандни митинги
     Завземане на държавни институции от проруски незаконни въоръжени групировки
     Временно изземване на областната държавна администрация
     Окупиран от Русия

През март и април 2014 г. се провеждат редица акции с участието на руските специални служби в източните, централните и южните райони на Украйна, чиито участници са предимно за отделяне на южната и източната част на Украйна и присъединяване на тези региони към Руската федерация, провеждането на референдум за федерално устройство на Украйна, предоставяне на руския език статут на втори държавен език, и срещу новото украинско правителство. В контраст с тези действия в източните и южните райони проукраинските сили провеждат акции в подкрепа на териториалната цялост на Украйна и нейната държавна система.

Окупацията на Крим от Руската федерация и проявите на украинофобия на проруските протестиращи в южната и източната част на Украйна предизвикват голямо възмущение сред населението на Украйна, което за няколко дни премина в масови протести.

Конфронтации в Донецк и Луганск редактиране

По време на демонстрациите проруски активисти се опитват да превземат държавни институции (заграбени са сградите на областните държавни администрации в Донецк и Луганск). Избухнват сблъсъци между участници в проруски и проукраински митинги, най-мащабният от които се провежда в Донецк и по време на които десетки са ранени и поне един убит.[25]

Конфронтации в Харков редактиране

По време на демонстрациите проруски активисти се опитват да превземат областната държавна администрация в Харков. Избухват сблъсъци между участници в проруски и проукраински митинги.

Конфронтации в Одеса редактиране

На 2 май 2014 г. избухват сблъсъци, които прерастват в масови безредици в град Одеса. Избухват улични боеве между проукраински граждани, ултраси на футболните клубове „Черноморец Одеса“ и „Металист Харков“, от една страна, и проруски сепаратистки активисти, от друга. Конфронтациите започват от историческия център на града по улиците „Грецкая“, „Дерибасовская“ и „Грецкая“, а по-късно се превръщат в преследване на проруски активисти през по-голямата част от центъра на града до Куликово поле, където са дадени най-много жертви вследствие на опожаряването на сепаратисткия щаб в Дома на профсъюзите.

В резултат на сблъсъка 48 души умират – шестима умират от огнестрелни рани, а останалите – по време на пожар в синдикална сграда; 247 са ранени.[26]

Антитерористична операция редактиране

Началото на антитерористичната операция (13 април-20 юни 2014 г.) редактиране

Едностранно прекратяване на огъня (20 – 30 юни 2014 г.) редактиране

Възобновяване на антитерористичната операция редактиране

Ходът на конфронтацията през 2016 – 2020 редактиране

Инцидент в Керченския проток редактиране

На 25 ноември 2018 г. се състои битката при Керченския проток, в която бронираните артилерийски катери „Бердянск“ и „Никопол“ и рейдовият влекач на Военноморските сили на Украйна „Яни Капу“ извършват планиран преход от пристанище Одеса до пристанище Мариупол в Азовско море. „Яни Капу“ е ударен от руския граничен кораб „Дон“. След това, когато напуснаха 12-милната зона, лодки на ФСБ на Руската федерация откриват огън по корабна група на ВМС на Въоръжените сили на Украйна.

Ескалация на руската агресия редактиране

Инвазия (2022) редактиране

  Основна статия: Руско нападение над Украйна

На 21 февруари 2022 г. самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република са признати за независими държавни образувания с указ на Владимир Путин, на територията на Украйна е изпратена редовна армия на Въоръжените сили на Руската федерация и е подписан Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ с ДНР и ЛНР.

Вечерта на 23 февруари 2022 г. лидерите на ДНР и ЛНР Денис Пушилин и Леонид Пасичник се обръщат към Владимир Путин за военна помощ.

На 24 февруари 2022 г. около 5 ч. сутринта Владимир Путин обявява война на Украйна в нарушение на член 2 на Хартата на ООН[27]. В същото време руските войски започват интензивен обстрел на части на украинските въоръжени сили на изток, прекосяват североизточната граница и изстрелват ракети и бомби по летища и оръжейни складове в почти цяла Украйна. Върховната Рада единодушно одобрява въвеждането на военно положение.[28] Сирени за въздушни нападения се чуват в цяла Украйна през по-голямата част от деня.[29] Информационно-комуникационната инфраструктура в Украйна понася удари в резултат на кибератаки и бомбардировки от руската армия.[30][31] Няколко украински града и съоръжения са окупирани, включително атомната електроцентрала АЕЦ Чернобил.[32][33][34] Въпреки това, според представител на американската отбрана, руската армия „среща по-голяма съпротива от очакваното“ (особено в посока Киев).[35]

Геноцид над украинците редактиране

На 14 април 2022 г. Върховната Рада на Украйна признава за геноцид на украинския народ действията, предприети от Руската федерация по време на последната фаза на въоръжената агресия на Руската федерация срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. Посочва се, че актовете на геноцид в действията на Русия се проявяват по-специално в извършването на масови зверства в градовете Буча, Бородянка, Гостомел, Ирпин и др.[36]

Източници редактиране

  1. ↑ Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans // 10 January 2022. Архивиран от оригинала на 22 January 2022. Посетен на 20 January 2022.
  2. ↑ Bengali, Shashank. The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine. // The New York Times. 18 February 2022. Архивиран от оригинала на 18 February 2022. Посетен на 18 February 2022.
  3. ↑ а б в The military balance 2021. Abingdon, Oxon, International Institute for Strategic Studies, 2021. ISBN 978-1032012278.
  4. ↑ Российское вторжение на Украину: Россия заявляет о контроле Херсона, в Харькове – удар по зданию полиции – Новости на русском языке // BBC News Русская служба. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на руски)
  5. ↑ Генеральний штаб ЗСУ. The total combat losses of the enemy from 24.02 to 13.03 // Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України. 2022-03-13. Посетен на 2022-03-13. (на украински)
  6. ↑ Рада національної безпеки і оборони України. Поіменний список військових Російської Федерації, що беруть участь у війні з Україною з 24.02.2022 // invaders-rf.com. 2022-03-13. Посетен на 2022-03-13.
  7. ↑ Российское вторжение на Украину: Россия заявляет о контроле Херсона, в Харькове – удар по зданию полиции – Новости на русском языке // BBC News Русская служба. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на руски)
  8. ↑ Минобороны РФ сообщило, что на Украине за сутки сбили восемь самолетов и два вертолета // tass.ru. 2022-03-06. Посетен на 2022-03-06.
  9. ↑ Reuters. More than 2,000 Ukrainian civilians killed during Russian invasion – Ukrainian emergency service // Reuters. 2022-03-02. Посетен на 2022-03-02. (на английски)
  10. ↑ Ukraine Refugee Situation. Refugee arrivals from Ukraine (since 24 February 2022) // The UN Refugee Agency. Посетен на 2022-03-13. (на английски)
  11. ↑ а б в г Cullen, Matthew. Your Tuesday Briefing: Russia escalates attacks on civilians // The New York Times. 2022-03-07. Посетен на 2022-03-10. (на американски английски)
  12. ↑ «Втрати росіян колосальні. Вони намагаються взяти нас кількістю», – Зеленський - ZAXID.NET // Посетен на 2022-03-13.
  13. ↑ Шевчук, Юрій. Про війну і потребу нової мови // Посетен на 2022-03-12.
  14. ↑ Народна війна за незалежність // Посетен на 2022-03-13.
  15. ↑ Український вектор геополітики Росії: Передумови війни. Частина 2 // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 4 листопада 2017.
  16. ↑ Див.: Євромайдан
  17. ↑ Святейший Патриарх Кирилл призвал Предстоятелей Поместных Церквей возвысить голос в защиту православных христиан востока Украины // Посетен на 23 грудня 2016.
  18. ↑ РПЦ замітає в Інтернеті сліди вчорашнього скандального листа свого патріарха // Посетен на 23 грудня 2016.
  19. ↑ Росія оголосила Україні війну// Українська правда. – Субота, 01 березня 2014, 17:23.
  20. ↑ Турчинов доручив привести ЗСУ у повну бойову готовність // Посетен на 11 липня 2014.
  21. ↑ ЗМІ: Рада АРК не може розглянути питання про всекримський референдум – у депутатів немає кворуму // Посетен на 11 липня 2014.
  22. ↑ Кримську Раду захопили професіонали з озброєнням на місяць оборони – нардеп // ТСН, 27 лютого 2014. Посетен на 28 лютого 2014.
  23. ↑ У Криму по тривозі підняли внутрішні війська і весь особовий склад міліції // Український тиждень, 27 лютого 2014. Посетен на 28 лютого 2014.
  24. ↑ У Сімферополі невідомі бойовики захопили парламент та уряд Криму і вивісили над ними прапор РФ // Український тиждень, 27 лютого 2014. Посетен на 28 лютого 2014.
  25. ↑ Вторжение России в Украину: хроника за 26 февраля – 13 марта // Посетен на 11 липня 2014.
  26. ↑ В Одесі під час пожежі в Будинку профспілок загинули 38 людей, 8 із них вистрибнули з вікон// 02.05.2014 | 22:40
  27. ↑ Ingrid Wuerth. International Law and the Russian Invasion of Ukraine // Lawfare. 25 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 2022-03-09. Посетен на 14 октомври 2022. Russia’s invasion of Ukraine violates Article 2(4) of the U.N. Charter, which prohibits the use of force against the territorial integrity of another state. (на английски)
  28. ↑ Zelensky introduces martial law in Ukraine as sirens blare in Kyiv – video // The Guardian. Посетен на 24 February 2022.
  29. ↑ Hear air raid sirens go off in Ukraine's capital // CNN. Посетен на 24 February 2022.
  30. ↑ Real-time impact of Russian bombardments on Ukraine's internet space // Monash IP Observatory. Посетен на 24 February 2022.
  31. ↑ Reuters. Ukraine computers hit by data-wiping software as Russia launched invasion // Reuters. 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  32. ↑ Zelenskiy Says Russian Forces Trying To Take Over Chernobyl Nuclear Power Plant // Посетен на 2022-02-24.
  33. ↑ Fighting breaks out near Chernobyl, says Ukrainian president // 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  34. ↑ CNN, Aditi Sangal, Meg Wagner, Adrienne Vogt, Melissa Macaya, Rob Picheta, Lauren Said-Moorhouse, Ed Upright and Maureen Chowdhury. Russian troops seize Chernobyl nuclear power plant, Ukrainian official says // 2022-02-24. Посетен на 2022-02-24.
  35. ↑ Kaufman, Ellie. Russians „meeting more resistance“ in advance towards Kyiv „than they expected,“ US defense official says // CNN. Посетен на 25 February 2022.
  36. ↑ Тищенко, Катерина. Рада визнала дії РФ геноцидом проти українців // Українська правда. 2022-04-14. Посетен на 2022-08-03.

Вижте още редактиране

Външни препратки редактиране

Справка редактиране

Журналистика и анализ редактиране

Владимир Хорбулин, Резюме на втората годишнина от руската агресия срещу Украйна // Украински кризисен медиен център, 20 февруари 2016 г.

Видео редактиране

Украйна. 100 дни над бездната // 1+1, 2018-03-13. Посетен на 14 март 2018.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Російсько-українська війна (з 2014)“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Руско-украинска_война&oldid=12213471“.