Сава Муткуров

български генерал и политик

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицергенерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.

Сава Муткуров
български генерал и политик
Сава Муткуров през 1886/1887 година
Сава Муткуров през 1886/1887 година
Звание
ВойниСръбско-българска война
НаградиОрден „Свети Станислав“
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Сава Муткуров в Общомедия
Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София
Гробът на генерал-майор Сава Муткуров

Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.

Биография редактиране

Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военномедицинското училище в Цариград. През 1872 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк[1].

След Освобождението на България, в периода 1879 – 1885 г., Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в 1-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб. Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. През 1885 г. е на служба в Царибродската каза. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5 пеша бригада[1].

След преврата през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина[1]. След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.

На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 6 декември 1887 се жени се за Мара Стамболова – сестра на Стефан Стамболов.[2] На 4 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор[1].

Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[1][3] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.

Награди редактиране

  • Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
  • Орден „За заслуга“ – сребърен
  • Медал „За Войната със Сърбия“
  • Кръст „За Възшествието на Княз Фердинанд I в 1887 г.“
  • Руски орден „Св. Ана“ III ст. с мечове и лък[4]
  • Руски орден „Св. Станислав“ III ст. с с мечове и лък
  • Руски медал „В памет на руско-турската война от 1877 – 1878 г.“

Бележки редактиране

Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 298.
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.