Санта Кроче ин Джерусалеме
„Санта Кроче ин Джерусалеме“ (на италиански: Santa Croce in Gerusalemme) е християнска католическа базилика в Рим, Италия, разположена на хълма Есквилин, южно от Латеранския дворец. Името на базиликата означава „Светия кръст в Йерусалим“, като е известна и с имената Базилика Елениана и Базилика Сесориана. Тя е една от седемте поклоннически църкви в Рим. В нея се пазят откритите през 1492 г. зазидани в стените останки от Животворния кръст.
| Санта Кроче ин Джерусалеме Santa Croce in Gerusalemme | |
 | |
_-_interior.jpg) | |
 | |
| Вид на храма | католическа църква |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Населено място | Рим |
| Посветен на | Животворен кръст |
| Религия | католицизъм |
| Епархия | Римска |
| Тип на сградата | базилика |
| Архитектурен стил | романски и барок |
| Изграждане | ХІІ век |
| Статут | титулярна църква |
| Санта Кроче ин Джерусалеме в Общомедия | |
История редактиране
_(5988359555).jpg)
Първата постройка на мястото на съвременната църква, е Дворецът Сесориано, принадлежал на Света Елена Августа, майката на император Константин I. В началото на IV век, когато християнската религия престава да бъде пресладвана, по заповед на Елена главната дворцова зала е превърната в християнски храм, а близките жилищни помещения, са превърнати в капели.
През VIII век базиликата е преустроена от папа Григорий II (715 – 731) и папа Адриан I (772 – 795).
През ХІІ век, по време на понтификата на папа Луций II (1144 – 1145), Базилика Елениана е трансформирана в настоящата трикорабна базилика с камбанария в романски стил. Вътрешното пространство на новия храм е разделено на три нефа (кораба), построена е и висока камбанария и величествен портал, който не е запазен до наши дни. Своят настоящ бароков облик храмът придобива през XVII—XVIII век при папа Бенедикт XIV, който прокарва улици, свързващи базиликата с Латеранския дворец и с базиликата Санта Мария Маджоре. Реставрационните работи в базиликата се осъществяват от Пиетро Пасалакуа и Доменико Грегорини, които построяват новата барокова фасада от травертин с разкошен фронтон.
Интериор редактиране
В апсидата има интересни стенописи от XVII век на Антониацо Романо. В базиликата се съхраняват и множество християнски светини. В Капелата на Светите реликви, се пазят останки от Животворния кръст, открити в Йерусалим по времето на императрица Елена, два шипа от трънния венец на Христос, пръстът на свети апостол Тома, който той слага върху раните на Спасителя, за да се увери в неговото възкресение, един от гвоздеите, с които е разпънат Христос, табелата с надписа INRI от Кръста на разпятието, а също и частица от кръста, на който редом с Христос е разпънат благоразумният разбойник Дисмас.
Литература редактиране
- Raimondo Besozzi, La storia della Basilica di Santa Croce in Gerusalemme, Roma, Generoso Salomoni, 1750.
- Marie-Théodore de Busierre, Les sept basiliques de Rome, T.ІІ, Paris, Jacques Lecoffre, 1846, pp. 157 – 178.
- Paolo Coen, Le Sette Chiese, Rome, Newton Compton, 1999.
- Belkin, Kristin Lohse. Rubens. Oxford Oxfordshire, Phaidon, 1998. ISBN 0-7148-3412-2. с. 63 – 6.