Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Марко.

Базиликата Сан Марко е катедралната църква на Венеция, най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура. Тя е разположена на площад Сан Марко в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с Двореца на дожите. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. Марко Евангелист са преоткрити в една колона от Витале Фалиеро, дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на патриарха на Венеция, архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като Chiesa d'Oro (Златна църква).

базилика „Сан Марко“
Chiesa d'Oro (Златна църква)
Базиликата Сан Марко през нощта
Базиликата Сан Марко през нощта
Карта
Местоположение във Венеция
Вид на храмакатолическа катедрала
Страна Италия
Населено мястоВенеция
Посветен наМарк
Религиякатолицизъм
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилвизантийска архитектура
Изграждане8 октомври 1094
Реликвимощите на Св. Марко Евангелист
базилика „Сан Марко“ в Общомедия

Конете на Сан Марко редактиране

Античните бронзови статуи Конете на Сан Марко са поставени пред катедралата през 1254 г. Те дълго време красяли императорската ложа на Хиподрума в Константинопол, но през 1204 г. дож Енрико Дандоло ги изпраща във Венеция като част от плячката след превземането на Константинопол от кръстоносците. Наполеон ги откарва в Париж през 1797 г., но през 1815 г. са върнати във Венеция. След 1990 г., след дълга реставрация, конете са поставени на съхранение в Музея на Сан Марко (вътре в базиликата). Конете пред базиликата са бронзови копия.

Външни препратки редактиране