Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Стефано.

Сан Стефано (на латински: San Stefano; на гръцки: Άγιος Στέφανος, Агиос Стефанос, Айос Стефанос) след 1926 г. Йешилкьой (на турски: Yeşilköy), днес е квартал в община Бакъркьой (Макри, ист. Евдом) в илче Казличешме (Гъша чешма) на беледие Зейтин борун (Маслинов нос) от вилает Истанбул на мегаполиса. Непосредствено граничи с старото международно летище, разположен е при езерото Малко чекмедже на брега на Мраморно море на около 10 км западно от историческия център на Цариград (Константинопол). Допреди бързото разрастване на агломерацията през 70-те години на ХХ век селището е малко вилно и рибарско предградие с пристанище.[2]

Сан Стефано
Yeşilköy
— квартал —
В къщата на семейството на Симеоноглу е подписан Санстефанският мирен договор Днес е на Yeşilköy İstanbul Cd. No:37, Yeşilköy Mahallesi 34149 Bakırköy / İstanbul
В къщата на семейството на Симеоноглу е подписан Санстефанският мирен договор Днес е на Yeşilköy İstanbul Cd. No:37, Yeşilköy Mahallesi 34149 Bakırköy / İstanbul
Страна Турция
РегионМармара
Част отИстанбул
Население24 843 души[1] (2007 г.)
Телефонен код212
МПС код34
Сан Стефано в Общомедия

История редактиране

 
Фарът „Сан Стефано“ днес

Автентичното му име е на Свети Стефан. – латиноезично „Сан Стефано“ и „Агиос Стефанос“ на гръцки, произлиза от легендата, че във византийските времена корабът, превозващ мощите на Светеца от Константинопол за Рим, бил принуден да се прислони тук заради бурята, мощите му били подслонени в църквата на рибарското селище докато морето се успокои. Така останало името на църквата и на селото. В предградието има три църкви посветени на Свети Стефан – православна, римокатолическа и арменска.

През 1203 г. латинската армия на Четвъртия кръстоносен поход акостира на брега на Сан Стефано, за да превземе година по-късно Константинопол.

По време на Кримската война, тук са разположени френските сили.

 
Християнския храм-костница на военни чинове паднали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г., разрушен в 1914 г. от младотурската власт, неговия увенчаващ кръст е спасен от българите и се пази в НИМ.

Сан Стефано е селището, където русите спират настъплението си и завършва Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), тук Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил) / 3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор, освободил българите от османско владичество и възстановил Българската държава.

 
Кръстът на разрушената руска църква в Сан Стефано, Истанбул. НИМ, София.

През 1912 г., по време на Балканската война, хиляди турски войници се разболяват от холера и са доведени в Сан Стефано. Около 3000 от тях умират и са погребани близо до гарата.

 
Разрушаването в 1914 г. от младотурската власт на православния храм-костница на военни чинове паднали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.

До началото на 20 век селото е християнско – населено с арменци и гърци, След Арменския геноцид, осъществен от турците в края на 19 и началото на 20 век, арменското население изчезва, а след Гръцко-турската война (1919 – 1922) и гърците са изселени в Гърция. През 1926 г. селището е прекръстено на Йешилкьой (Зелено село) според приетото в Турция законодателство, налагащо всеки населен пункт да е с турско име.

Сан Стефано е център на Деркоска епархия на Цариградската патриаршия.

Бележки редактиране

  1. Adrese Dayalı Nüfus Kayıt Sistemi // Статистически институт на Турция. Посетен на 23 октомври 2023 г. (на турски)
  2. в-к Стандарт, Днес Сан Стефано е оазис в лудницата на Истанбул, Иван Филчев Архив на оригинала от 2018-01-24 в Wayback Machine..