Света Богородица (Фариш)
„Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е възрожденска православна църква в тиквешкото село Фариш, централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1][2]
| „Света Богородица“ „Света Богородица“ | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Фариш |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска |
| Архиерейско наместничество | Кавадарско |
| Изграждане | 1873 г. |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Църквата е гробищен храми, разположен на 300 m югозападно от селото.[2]
История редактиране
Според надпис на стенописите, църквата се датира в 1873 година.[2] В двора на църквата в 1912 година е погребан убитият на 4 май 1912 година български революционер Пере Тошев. В 1994 година костите му са препогребани в „Благовещение Богородично“ в Прилеп.
Архитектура редактиране
Църквата е голяма, еднокорабна сграда. Западната стена е изписана със стенописи отвън. Изписани са и всички вътрешни повърхности на храма и в наоса и в олтарното пространство. Украсени са и колоните и е запазен оригиналният възрожденски иконостас.[2]
Стенописи редактиране
Автори на живописната украса са дебърски майстори. Автор на стенописната украса е Петър Дебранец от Тресонче и датата на изписване е 1873 година. Името му се споменава на един по-малък надпис високо в северната част близо до свода, на едно интересно изображение от две части - „Христос буди апостолите от сън“ и „Молитва Христова“. В левия ъгъл на изображението има надпис:
| „ | Изъ руки Петре Дебранецъ
ѿ село Тресанче 1873.[2] |
“ |
На западната външна стена е изписано „Второто пришествие Христово“ („Страшният съд“), но състоянието на живописна е много лошо. Във вътрешността цели композиции от живописта са повредени. Запазени са Рождество Христово, Сретение Господне, Възкресение Лазарево, Преображение, Ангел се явява на Захарий в олтара, Възнесение Господне, Христос буди апостолите и Молитва Христова, Неделя Цветоносна, Тайната вечеря и други по-малки сцени. Стенописите в долните зони са избледнели. На наполовина разпадналия се дървен таван е изобразено звездното небе и Христос Вседържител. Стенописите се отличават с просто, но съразмерно представяне на фигурите без много украси и детайли на фигурите. Лицата не са драматични и липсват психологически измерения.[2]
- Стенописи
-
„Сретение Христово“ -
„Неделя Цветоносна“ -
„Тайната вечеря“
Иконостас редактиране
Иконостасът е триредов и завършва с Кръста на Разпятието, поставен на основа от два змея на крака, обърнати един към друг с допрени глани, и още по един змей от двете страни по гръб и с по една икона на Свети Йоан Богослов и Света Богородица в устата. В изписването на иконите е вложено по-голямо майсторство и внимание към детайла на украсата и психологическия израз.[2] Автор на иконостаса е Никола Кръстев. На лявата олтарна врата с изображение на Архангел Михаил, в долния край на вратичката има подпис и дата:
| „ | Сиѧ естъ икона ѧ приложи Иѡванъ
Неда Силѧнъ Стоѧнко Ангеле даиме напомошъ. 1880: Априлїа = 18 г, Зуграфъ Нікола Крстев ѿ Лазорополе.[2] |
“ |
Бележки редактиране
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија // Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. с. 62.
- ↑ а б в г д е ж з Раскошот и пустошот на црквата „Св. Богородица“ во село Фариш, Кавадаречко // Портал Пелагон, 17 август 2018 г. Посетен на 13 април 2020 г.