Света Петка (дем Кукуш)

село в дем Кукуш
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Света Петка (на гръцки: Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония с 240 жители (2001).

Света Петка
Αγία Παρασκευή
— село —
Гърция
41.2703° с. ш. 22.8569° и. д.
Света Петка
Централна Македония
41.2703° с. ш. 22.8569° и. д.
Света Петка
Кукушко
41.2703° с. ш. 22.8569° и. д.
Света Петка
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина226 m
Население240 души (2001)

География редактиране

Селото е разположено северно от град Кукуш (Килкис), в близост до североизточния бряг на Дойранското езеро.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XV век в Айо Параскева или Света Петка са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като под името Исвети Петка с 92 джизие ханета (домакинства), въглищари.[2]

В ΧΙΧ век Света Петка е смесено българо-турско село в Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Св. Петка, на З от града 10 часа път. 75 къщи българе с 50 турци. Има си църква, в която четат по гръцки.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света Петка брои 580 жители българи християни и 650 турци.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sveta-Petka) живеят 400 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Света Петка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция редактиране

По време на войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 106 семейства и 411 жители бежанци.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Света Петка на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чаирлък[9] Τσαϊρλίκ Ливадаки Λιβαδάκι[10] местност на СИ от Света Петка[9]

Личности редактиране

Родени в Света Петка
  •   Георги Петров - Ербапо (1890 – 1931), български революционер от ВМОРО
  •   Георгиос Георгандас (р. 1967), гръцки политик
  •   Иван Г. Панев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[11]
  •   Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юли 1913 година[12]

Бележки редактиране

  1. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/52383/1295 π.ε./5-1-1989 - ΦΕΚ 127/Β/21-2-1989 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 22 октомври 2014.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 860.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.