Уикипедия

Света (община Демир Хисар)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света.

Света (на македонска литературна норма: Света) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Света
Света
— село —
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“, 1913 г.
41.2672° с. ш. 21.2725° и. д.
Света
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина671 m
Население332 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Света в Общомедия

География редактиране

Света се намира на левия бряг на река Църна под ридовете Пейчин рид, Църни камен, Орлоец, Горно Уво, Долно Уво и Горна чука. Селото е най-източното в община Демир Хисар, като от град Демир Хисар отстои на 10 km източно. Селото е в пролома на Църна река при излизанато на реката от областта Демир Хисар и навлизането и в Прилепско-Битолското поле. През селото преминава единствената железопътна линия свързваща Демирхисарско с останалата част на Македония. Землището на Света е 13,7 km2, от които обработваемите площи са 337 ha, пасищата заемат 359 ha, а горите 633 ha.[1]

История редактиране

В местността Стари гробища или Църквище има остатъци от църква и некропол от средновековието. Намира се на 200 m югозападно от селото, където в 1970 година е изградена новата црква „Света Петка“ върху видими стари основи. В местността Широка леска има останки от селище и некропол от средните векове.[1]

Жителите на селото са преселници от Метимирци, което напуснали поради усоето и поради хилядите змии, живеещи под Зли камен.[1]

Света се споменава за пръв път в турски дефтер от 1468 година. От Света има много хайдути.[1]

В XIX век Света е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Света има 325 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Света е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[3]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Света има 50 български къщи и 15 турски.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света има 336 българи екзархисти.[5]

По време на Втората световна война в селото е изградено българско военно гробище.[6]

В 1953 година селото има 608 жители.[1] През 1961 година Света има 545 жители, които през 1994 намаляват на 403,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 332 жители, всички македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 332
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

През май 2012 година в Света се снима филмът на Столе Попов „До балчак“ и за него в селото е изградена гара и контролен пункт на Османската империя.[1]

Личности редактиране

 
Откриване на военното гробище през 1942 година, на което присъстват над 5 000 души[9]
Родени в Света
  •   Ангел Неделков (1875 – 1953), български революционер
  •   Ангеле Христов Шишковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Велко Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Георги Ралев (1875 – 1911), български революционер
  •   Диме Костевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Димитър Ангелев Милев, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Йове Толев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, майстор дюлгер, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  •   Кузман Ангелов Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Марко Христов Йосифовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Николе Трайков Нункото, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Петко Цветков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Петре Спасев Георгиевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Спасе Стрикото, български революционер от ВМОРО, четник при Андрей Докурчев в Крушевско през 1903 година[13][14]
  •   Стойче Гьорев Велев, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов[16]
  •   Стоян Димовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Христо Тренчевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Филип Лозановски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Цветан Ангелов Згуровски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  •   Цветан Цветковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[10]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж Света // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  3. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  6. ↑ ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е. 567.
  7. ↑ Света на сайта на община Демир Хисар[неработеща препратка]
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 февруари 2008 
  9. ↑ ДВИА - В. Търново, ф. 39, оп. 2, а.е 567, л. 43
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
  11. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  13. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 90.
  14. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.
  15. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Света_(община_Демир_Хисар)&oldid=12148148“.