Свети Георги (Старо Нагоричане)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Великомъченик Георги“ или „Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е исторически православен манастир в село Старо Нагоричане, Северна Македония, основан през XI век. Днес от него е запазена само манастирската църква.[1]
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
 Манастирската църква | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Старо Нагоричане |
| Посветен на | Георги Победоносец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Куманово |
| Изграждане | около 1070 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | недействащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
История редактиране
Съществуват предположения, че манастирът е построен от император Роман IV Диоген около 1070 година с намерението там да бъде погребан Прохор Пчински. От оригиналната църква са останали само фасадните стени, направени от добре оформени каменни блокове, арките и много малък фрагмент от фреска на северната стена на наоса.[2] Възобновен е в 1313 година от крал Стефан II Милутин, който в 1318 година организира и зографисването на църквата.[2] Годината 1313 е спомената в надписа, който се намира над западната входна врата, а на друг надпис от югозападната стена на църквата е отбелязано, че тя е изписана в 1317 – 1318 година.[1]
През юли 1330 година оттук на път за Велбъжд минава крал Стефан Дечански. Във възобновената от баща му черква той се моли за мир, тъй като бившият му тъст цар Михаил III Шишман Асен потегля на поход срещу него.
Изглежда след Велбъждската битка в манастира „Свети Георги“ е погребан Михаил Шишман. Основание за това е запазеният в 1916 година надгробен надпис „царь м“[3][4] и сведение на сръбския архиепископ Данило, че след битката при Велбъжд тук е погребан цар Михаил Шишман.[5]
Архитектура редактиране
Манастирската църква е под формата на продълговата трикорабна базилика с форма на издължен вписан кръст, а над нея се издигат пет купола, един голям осмостранен поставен в центъра и четири по-малки кубета. Долният дял от зидовите е от дялан камък, а горните дялове са изработени с редене на камък и цигла, при което е постигната една смирена и ефектна колоритност. Олтарната апсида е богато разчленена, отвътре е полукръгла, а отвън петостранна в горния дял. Църквата е запазила първоначалната си олтарна преграда, иконостаса, който е изработен от каменни стълбове, парапетни плочи и орнаментиран архитрав.[1]
Икони и живопис редактиране
Иконостасните икони са изработени във фрескотехника, което е уникално за Македония. Така отляво и отдясно на царските двери, са представени ликовете на Свети Георги и Пресвета Богородица Пелагонитиса.[1]
Фреските са дело на зографите Михаил и Евтихий, автори и на изписването на „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид и „Свети Никита“ в Баняне. Надписите на иконите са на гръцки, но в някои от свитъците, държани от изобразените светци, има и старобългарски текстове.[3][1] Живописта е в палеоложкия стил от XIV век с ясна наративност, но и изразена притаеност, фино стилизиране и отмереност на израза. Впечатляващи са портретите на ктиторите на църквата, крал Стефан Милутин и неговата млада четвърта жена Симонида Палеологина, представени в долната зона на северната стена. Църквата изобилства с образи на светци, сцени от живота, страданията и чудесата на Исус Христос - Разпятие, Път към Голгота, Качване на кръста, Подиграване с Христа, има и портрети на местни светци - Свети Климент Охридски, Свети Йоаким Осоговски, Свети Прохор Пчински.[1]
За изографисването на част от фреските е ползвана специфична техника за рисуване нетипична при направа на другите стенописи в периода. До входната врата е съхранен каменният ктиторски надпис.[2]
- Стенописи от църквата
-
-
-
-
-
-
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Св. Ѓорѓи, Старо Нагоричане, Кумановско // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
- ↑ а б в Church St. George, Staro Nagoricane (Црква Свети Ѓорѓи Старо Нагоричане) // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-02-27. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 468-470.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1931, стр. 132-134.
- ↑ Николай Овчаров, Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония, София 1994, стр. 107.