Свети Григорий Палама (Солун)
„Свети Григорий Палама“ (на гръцки: Ιερός Ναός του Αγίου Γρηγορίου Παλαμά) е църква в македонския град Солун, митрополитски храм на Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]
| „Свети Григорий Палама“ Αγίου Γρηγορίου Παλαμά | |
 Общ изглед от запад | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Посветен на | Григорий Палама |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Архитект | Ернст Цилер, Ахилеас Камбанакис, Константинос Кокинакас, Ксенофон Пеонидис |
| Изграждане | 1891 – 1914 г. |
| Статут | действащ храм |
| Сайт | www.neoiagp.gr |
| „Свети Григорий Палама“ в Общомедия | |
История редактиране
Стар храм редактиране
Църквата е разположена в центъра на града, на кръстовището между „Митрополис“ и „Света София“. На това място през османската епоха съществува църква, посветена на покровителя на Солун Свети Димитър, която е катедрала на града. Църквата е построена в края на XIII – началото на XIV век от император Андроник II Палеолог (1282 - 1328) и е трикорабна базилика, посветена на Света Богородица. След завладяването на града от османците (1430) и превръщането на катедралата „Свети Димитър“ в джамия в 1491 година, църквата на Богородица е прекръстена на името на покровителя на Солун Свети Димитър. Когато и следващият катедрален храм ротондата „Свети Архангели“ е превърната в джамия в 1590 година, крайбрежната църква става катедрала на града. В 1699 година е ремонтирана при митрополит Игнатий Лесбосец. По време на гръцкото въстание в 1821 година в храма търсят спасение стотици солунчани, но османците разбиват вратите и ги изколват.[2] В храма се пазят чудотворната икона на Свети Димитър, патриаршеският трон и много документи на гръцката община.[3]
На 22 август 1890 година тази църква е напълно унищожена от голям пожар. Още през октомври 1890 година митрополит Софроний Солунски (1889 - 1893) подава молба за разрешително за строеж на нова църква, което излиза в началото на юни 1891 година. В разрешителното се казва, че новият храм на Свети Димитър, ще има и два параклиса - на север, посветен на Григорий Палама, а на юг - на Свети Николай. След молба на гръцкия премиер Харилаос Трикупис банкерът Андрос Сингрос добавя 8600 османски лири към 6500-те лири, събрани от солунската гръцка община и строежът на новия храм започва.[3]
Нов храм редактиране
За архитект на сградата е избран Ернст Цилер, който обаче в същата 1890 година се занимава с изготвянето на плановете за митрополитския храм в Егио „Света Богородица Фанеромени“, което е и причината двете църкви да си приличат като архитектура. Наблюдението на проекта е възложено на ученика на Цилер Ахилеас Камбанакис. Основният камък на църквата е поставен на 16 юни 1891 година от митрополит Софроний.[4] Строежът е затруднен, тъй като почвата е нестабилна, защото мястото е близо до морето.[5] Работата спира през 1892 година, тъй като общината обвинява изпълнителите на проект, че използват некачествени материали, и че се отклоняват от първоначалния план Цилер. Камбанакис е уволнен и на негово място е назначен Константинос Кокинакис, но Камбанакис отказва да предостави проектите, а Цилер заявява, че няма копия. Така строежът спира, а общината похарчва парите.[4]
Избухването на Гръцко-турската война в 1897 година още повече възпрепятства възобновяването на строежа. Едва в 1900 година митрополит Атанасий Солунски (1893 - 1903) започва отново да събира пари за строежа на храма. Работата е възобновена на 8 юли 1902 година, като довършването на църквата е поверено на архитект Ксенофон Пеонидис, официален архитект на гръцката община. Пеонидис следва до голяма степен плановете на Цилер, тъй като църквата е наполовина построена, но и прави промени там където е възможно. Грубият строеж е завършен на 17 юни 1906 г., а напълно готова църквата става в края на 1909 година. Разходите са 302 229,30 златни гроша.[4]
Строежът на храма върви заедно със строежа на Гръцкото генерално консулство (1890 – 1893), днес Музей на македонската борба, също дело на Цилер.[4][1] Двете сгради са свързани с тайна врата и са централа на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в 1904 – 1908 година.[6]
Църквата е открита, когато градът е вече в Гърция, на 21 април 1914 година от митрополит Генадий Солунски (1912 – 1951). Тъй като старата катедрала „Свети Димитър“ вече отново е християнска църква, новият митрополитски храм е посветен вместо на Свети Димитър на Свети Григорий Палама.[6]
В 1978 година Солунското земетресение причинява големи щети на храма. Вероятна причина за това са лошите материали използвани при първоначалния строеж и отклоненията от плановете на Цилер. Появяват се гласове за разрушаването му, но ндделява мнението за ремонт и, след възстановителните работи, храмът е повторно открит на 13 ноември 1980 година.[6]
Архитектура редактиране
Архитектурата на храма е нетипична за времето. В XIX век в Солун и Македония доминират трикорабните базилики, докато църквата принадлежи към неовизантийския октагонален храмов тип с купол, наложил се в свободна Гърция. Има неокласически и неоромантични и неоренесансови характеристики и така следва еклектичната тенденция, характеризираща солунската архитектура в края на XIX век. Наосът има форма на вписан равностранен кръст и е покрит с голям купол, а от четирите страни на сградата има четири високи камбанарии.[1][6]
Интериорът е изписан от цариградския зограф Николаос Кесанлис, пристигнал в Солун през април 1911 година.[6] В храма се пазят мощите на Григорий Палама.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Άγιος Γρηγόριος ο Παλαμάς // Thessaloniki 4 all. Посетен на 11 юли 2016.
- ↑ а б Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 14.
- ↑ а б Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 15.
- ↑ а б в г Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 16.
- ↑ Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 18.
- ↑ а б в г д Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 17.