Свети Никола (Присовяни)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска църква в стружкото село Присовяни, Северна Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1] Църквата е гробищен храм, разположен в югозападния край на селото. Според ктиторския надпис над вратата на южната стена църквата е изградена в 1852 година и изписана от Аврам Дичов в 1874 година.[2][3] Аврам Дичов е автор и на надпрестолния кръст с разпятието.[4]
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Присовяни |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Стружко |
| Изграждане | 1852 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
Царските двери са от средата на XVI век[5] и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия. Други произведения от същата работилница са царските двери на „Света Богородица Перивлепта“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Големи Свети Врачи“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Георги“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези.[6]
В дългия ктиторски надпис над входната врата се посочват имената на заслужилите за изографисването местни жители, както и на охридския митрополит Натанаил и на Аврам Дичов.[7].
Бележки редактиране
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Цветковски, Сашо. ЦАРСКЕ ДВЕРИ ИЗ ПРИСОВЈАНА. (прилог проучавану уметности из XVI века у струшком крају) // Зборник радова Византолошког института XLIV, 2007. УДК: 726.54 (497.17) „15“, стр. 568. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // УДК. 75.052.035.1 (497.7), стр. 448. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Цветковски, Сашо. ЦАРСКЕ ДВЕРИ ИЗ ПРИСОВЈАНА. (прилог проучавану уметности из XVI века у струшком крају) // Зборник радова Византолошког института XLIV, 2007. УДК: 726.54 (497.17) „15“. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
- ↑ Цветковски, Сашо. Аврам Дичов, Струга, 2011, с. 19.