Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

Свети Никола (на македонска литературна норма: Свети Николе) e град в централната част на Северна Македония, в Овчеполската котловина. Според преброяването на населението през 2002 година градът има 13 280 жители. Свети Никола е център на едноименната община Свети Никола.

Свети Никола
Свети Николе
— град —
Знаме
      
Герб
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина271 m
Население13746 души (2002)
Пощенски код2220
Телефонен код(+389) 032
Официален сайтwww.svetinikole.gov.mk
Свети Никола в Общомедия

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Саат кула

В XIX век Свети Никола е голямо смесено българо-турско село. Турското име на селото е Клисели. Църквата „Свети Никола“ е от 1847 година.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Свети Николе (Клисели) брои 1100 българи християни и 800 турци.[2]

Всички християнски жители на градчето са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Николе се състои от 1440 българи екзархисти и в града има 1 основно и 1 средно българско училище.[3]

В 1910 година е изградена гробищната църква „Свети Стефан“.[1]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция. Българският първенец Коле П. Пандов е пребит, жена му – мушкана с щикове, а дъщеря му рязана по ръцете. Жестоко е пребит и първенецът Наце и зет му.[4]

В Сърбия и Югославия редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Свети Никола живеят 641 турци и 1200 българи.[5]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Клисели (Kliseli) като смесено българо-турско селище.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Петров Кюркчиев от Велес е български кмет на Свети Никола от 9 август 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Димитър Ефтимов Парталев от Кюстендил (8 ноември 1943 - 9 септември 1944).[7]

От 1983 до 1990 година е изградена новата голяма църква „Свети Никола“, надградена над старата.[1]

В 1994 година градът има 13 292, а в 2002 година – 13 746 жители.[8]

Личности редактиране

 
Панзо Зафиров

От Свети Никола са българските революционери Наце Гичев, Страхил Попсандев (1901 – 1923) и Панзо Зафиров (1896 – 1924), както и генерал-майор Христофор Серафимов (1893 – 1951). Виден жител на града е Лазар Колишевски (1914 – 2002), югославски комунист, политик, секретар на Македонската комунистическа партия. От Свети Никола са и лекарят Георги Гаврилски (1911 – 1987) и художникът Свето Манев (р. 1945).

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б в Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Официален сайт на Община Свети Никола