Уикипедия

Свети Петър (Бове)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Петър.

„Свети Петър“ (на френски: Cathédrale Saint-Pierre de Beauvais) е най-високата (макар и недовършена) от френските готически катедрали. Разположена е в северната част на Франция в град Бове. Това е катедралният храм Ноайонската епархия.

„Свети Петър“
общ изглед
общ изглед
Карта
Местоположение в Beauvais
Страна Франция
Населено мястоБове Франция
Посветен наПетър
Религиякатолицизъм
Тип на сградатакатедрала
Архитектурен стилпламтяща готика
Статутдействащ храм
„Свети Петър“ в Общомедия

Катедралата в Бове заема видно място в историята на готическата архитектура. Тя, в частност, е с най-високи готически хорове в света (48,50 м). Храмовият комплекс се състои от по-късен трансепт (XVI век), хорът с апсиди и седем многоъгълни апсидни капели от XIII век, които са достъпни чрез деамбулатория. Малка романска църква Нотр Дам дьо ла Бас Евр (Basse Œuvre, построена през 997 – 998 година.) заема мястото, предназначено за нефовете.

История редактиране

Работата по изграждането на катедралата започва през 1225 г.[1] при управление на граф-епископ Милон от Нантей, веднага след третия пожар в старата базилика с дървен покрив, олтарът на която е ремонтиран, само за три години преди пожара. Хоровете са завършени през 1272 г., в две кампании, с интервал от 1232 – 1238 г. във връзка с финансовата криза, предизвикана от борбата с Луи IX. Двете кампании се различават с малка промяна на направлението и стилистика на работа[2]. По решение на епископ Гийом дьо Гре[3] височината на сградата е увеличена с 4,9 метра, за да станат сводове на катедралата най-високите в Европа. Сводовете в интериора на хора достигат до 48 метра, което е много по-високо на височина едновременно строената катедрала Нотр Дам в Амиен с 42-метрови нефове.[4]

 
Архитектурният план на църквата от издания от 1856 г.[5]; с по-светло са отбелязани фрагментите, които не са построени.

Работата е прекъсната през 1284 г., поради срутване на някои от сводовете. Това е колапс който често се разглежда като катастрофа, която е произвела „нервен срив“ сред френските архитекти, работещи в готически стил. Стивън Мъри отбелязва, че срутването също се оказа предвестник на по-малки по размер сгради, което се асоциира с демографски спад, Стогодишната война и XIII век".[6]

Въпреки това, мащабния строеж скоро е продължен, хорове са реконструирани до една и съща височина, макар и с по-голям брой колони в проходите зад хорове (chevet). Трансептът е построен от 1500 до 1548 година. Той е изпълнен в стил на пламтяща готика, характерен за определен период от началото на френския ренесанс.[7] През 1573 г. на срутването на „твърде амбициозната“ 153-метрова централна кула е спира работата отново, след което са направени само малки допълнения. Това щеше да направи катедралата втората най-висока постройка в света към онзи момент след църквата „Св. Олаф“ в Талин.

Йожен Виоле ле Дюк нарича хорове на катедралата в Бове: „Партенон на френската готика“.

 
Интериорът на катедралата

Нейните фасади, особено на южната страна, показват цялото богатство на късната готика. Резбованите дървени врати – северен и южен портал са шедьоври съответно на готическото и ренесансово изкуството. Катедралата има сложен астрономически часовник (1866) и гоблени от 15-и и 17 век, но най-атрактивните съкровища са витражите от 13, 14, и 16 век, най-красивия от които е изработен от художника на Ренесанса Engrand Le Prince, роден в Бове. На него също е принадлежат някои витражи във втория храм в града – „Сент Етиен“, които са интересен пример за преход между романския и готическия стилове.

На 14 януари през средновековието в катедралата на Бове се провежда т.нар. Празник на магарето[8] (на латински: festum asinorum), в памет на „Бягството на светото семейство в Египет“.

Състоянието на постройката редактиране

В стремежа си към изграждане на най-високата катедрала от XIII век и строителите на „Свети Петър от Бове“ използват и развиват напредничави технологии от това време. Въпреки че структурата може да бъде по-висока, контрфорсите са направени по-тънки, за да се увеличи пропускливостта на светлината в катедралата. През 1284 г., само дванадесет години след приключване строежа, част от свода на хоровете се срутват заедно с няколко подпорни сводове. Смята, се че разпадането на конструкцията е била причинена от резонансови колебания при силен вятър.[9]

 
Странични подпори към сводовете

На снимката са показани страничните железни укрепвания за подкрепа между подпорите на сводовете; не е известно, кога са инсталирани тези външни подпори. Тази технология може да е била известна при първоначалното изграждане, но необходимостта от нея може да бъде призната след срутването през 1284 година или дори по-късно. През 1960-те години неестетичните връзки са свалени поради съмнение в тяхната необходимост. Следствие на това, се засилват вибрациите, създадени от вятъра, и хорове частично се отдалечават от трансепта. Впоследствие връзките са инсталирани отново, но този път те са изработени от стомана. Тъй като стоманата е по-малко гъвкави, отколкото на желязо, структура се оказа по-твърда и става възможно възникването на допълнителни пукнатини.[10]

Както показано етажния план, оригиналният дизайн включва неф, който никога не е построен. По този начин, липсата на опора от страна на централния неф допринася за структурната слабост на катедралата.

С течение на времето се появяват и други проблеми, които изискват по-радикални мерки. Северният трансепт сега има четири големи дървени и стоманени странични подпори на различни височини, установени през 1990-те, за да се запази трансепта от свличане (виж снимката). 

Тези временни мерки са в сила до трайното решение. Провеждат се различни изследвания, за да определи с по-голяма увереност, какво може да се направи, за да се запази конструкцията на величествената сграда. Колумбийският университет извършва проучване с използване на триизмерни модели с помощта на лазерно сканиране на сграда, за да се идентифицират слабите места в конструкцията.[11]

  •  
    изглед от идток
  •  
    Сводът на централния неф
  •  
    Астрономическият часовник на катедралата
  •  
    Южен портал
  •  
    Изглед от югоизток
  •  
    Витражи

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ често цитираната по-рано дата 1247 година е основана на грешка, направено от ранните историци на Бове.
  2. ↑ Murray 1980:547.
  3. ↑ William of Grès (Guillaume de Grès, Guillaume de Grez) – първи епископ, погребан в осевата капела „Lady Chapel“, през 1267 г.
  4. ↑ Murray, Stephen: The Choir of the Church of St.-Pierre, Cathedral of Beauvais: A Study of Готически Architectural Planning and Constructional Chronology in Its Historical Context in The Art Bulletin 62.4 (December 1980), pp. 533 – 551
  5. ↑ Dictionary of French Architecture from 11th to 16th Century (1856) by Eugène Viollet-le-Duc (1814 – 1879).
  6. ↑ «ushers in the age of smaller structures associated with demographic decline, the Hundred Years War, and of the thirteenth century.
  7. ↑ Кругосвет-Готическа архитектура
  8. ↑ Журнальный зал | Вопросы литературы, 2007 N1 | И.
  9. ↑ Découvrir la Cathedrale Saint-Pierre de Beauvais, Philippe Bonnet-Laborderie, 2000
  10. ↑ Beauvais Cathedral, Architecture of Transcendence, Princeton University Press, 1989
  11. ↑ The Beauvais Cathedral Project
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свети_Петър_(Бове)&oldid=12094802“.