Свети Христофор
Свети Христофор е мъченик, пострадал през време на седмото гонение против християните, предприето при император Деций Траян. Този много известен мъченик, почитан и в Източната, и в Западната църква, след жестоки мъчения бил обезглавен в Ликия; Мала Азия около 249 г. Свети Амвросий Медиолански свидетелства, че мъченик Христофор чрез чудесата, които били извършени при мъчението му, обърнал в християнската вяра 48 000 езичници. Почитането на св. мъченик Христофор бързо се разпространило от Изток на Запад. Той бил причислен от западните християни към групата на 14-те скоропомощници при различни беди.[1]
| Свети Христофор Άγιος Χριστόφορος | |
| светец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | около 251 г.
|
| Религия | Католическа църква православие |
| Канонизация | |
| Празник | 25 юли (Католическа църква) 9 май (Православна църква) 2 Пармути (Коптска църква) 24 юли (евангелски църкви) |
| Свети Христофор в Общомедия | |
Според древните жития на свети Христофор при мъченическите му страдания се извършили много чудеса. Цели 12 часа той бил подложен под лъковете на множество войници и цялото му тяло било надупчено от стрели. Една стрела се върнала обратно и извадила окото на стрелеца. Светият мъченик смесил останките от окото със земна пръст и той веднага прогледнал с напълно излекувано око. В тъмницата нарочно оставили при него двете блудници Ницея и Акилина, но Божият човек ги довел до покаяние и те се обърнали към християнската вяра. По-късно те били посечени с меч заради Христа и това станало преди да бъде обезглавен техният просветител Христофор. След като останал твърд във вярата си, когато сложили на главата му нажежен шлем, светията страдалец бил осъден на обезглавяване, за да се попречи по-нататък на масовото преминаване в християнството на поразените от ставащите с него чудеса.[2]
Светите мощи на мъченик Христофор били пренесени от неговата родна Ликия в испанския град Толедо, а след това във френския манастир Сен Дени. Част от неговите мощи се съхраняват и в римската катедрала „Свети Петър“. Според народните вярвания на западните християни се счита за закрилник от внезапна и неразкаяна смърт.
Най-известната легенда за Свети Христофор гласи, че той пренесъл на рамото си през бурна река непознато за него дете, което след това се разкрило пред него като Иисус Христос. Поради това, той се счита за покровител и на пътуващите, и често хората, които пътуват, най-често християни от католическото вероизповедание, носят изображението му с Иисус Христос в образа на дете под формата на медальон или като магнит, поставен в превозни средства.[3]
Понякога в православната иконографска традиция, светецът е изобразяван с кучешка глава,[4] затова е наричан Песоглавец.
Чества се на 9 май в Православния календар.[5]
Остров „Свети Христофор“ (Saint Christopher) в Антарктида е кръстен на светеца.
В литературата редактиране
Елин Пелин в разказа "Огледалото на св-. Христофор", представя идеята, че на св. Христофор била дадена задачата да пренася пътници на другия бряг на река. Всеки тежал в зависимост колко бил грешен. Постепенно Св. Христофор се фанатизирал, едвам понасял грешниците които пренасял. След като пренесъл Исус той му дал огледало и св. Христофор видял, че главата му е кучешка. Когато обаче пренесъл Дявола се очистила от гордостта си и отново добил човешки образ.
Друго редактиране
Някои български етнографи допускат, че е възможно в иконата на св. Христофор, в която той е с кучешка глава да има отглас от стари прабългарсик паганистични вярвания.
Източници редактиране
- ↑ Жития на Светиите – Пловдивска света митрополия; 2001
- ↑ Страдания на свети мъченик Христофор, „pravoslavenhram“
- ↑ Икони, Свети Христофор[неработеща препратка]
- ↑ Мистериозният "кучеглав" свети Христофор. Защо свети Христофор е изобразен с кучешка глава
- ↑ На 9 май отбелязваме деня на Св. мъченик Христофор