Свети Яков (катедрала)

Катедрала „Свети Яков“ е католическа църква в галисийския град Сантяго де Компостела, Испания, посветена на ученика на Иисус Христос, апостол Яков Заведеев или Сантяго Матаморос, както го наричат испанците. В катедралата се намират мощите на този християнски светец. Тя е значим поклонически център на средновековния католицизъм, краен пункт на пътя към Св. Яков (Сантяго). Историческата част на града се оформя около нея.

катедрала „Свети Яков“
изглед от катедралата
изглед от катедралата
Карта
Местоположение в Сантяго де Компостела
Вид на храмакатедрала
Страна Испания
Населено мястоСантяго де Компостела
Посветен наЯков Зеведеев
Религиякатолицизъм
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилромански стил
Изграждане1075 година
Реликвимощи на св. Яков
катедрала „Свети Яков“ в Общомедия

История редактиране

Строежът на съществуващата катедрала е започнат през 1075 г. от кастилския крал Алфонсо VI. Той се строи от гранит в романски стил по образ и подобие на тулузката базилика Св. Сатурнин. През 1895 г. е публикуван намерен в катедралата ръкопис – „Кодекс Каликст“, приписван на перото на Каликст II. Той съдържа ценни сведения за строителството на църквата. През 1128 г. катедралата е осветена.

Забележителности редактиране

Причудливите фасади и декорирането на кулите са стил Чуригереска – резултат на пристройки на катедралата, предприети от Хабсбургите и Бурбоните през XVI—XVIII вшк. Външните стени и вътрешността на храма са украсени със скулптури от различни времена, но предимно средновековни.

 
 
 
Кулите на фасадата Площадът пред входа в храм Изглед от катедралата

Екстериор редактиране

От двете страни на трансепта има портални входове. Северният портал е наречен „Paradise Gate“ /„Път към рая“/; Южният вход е известен като „Златната порта“.

портал „Глория“ редактиране

Западната фасада е завършена по-късно, като главният портал е наречен „Глория“ – /Слава/

Интериор редактиране

 
кандилото Ботафумейро.
кандилото-видео.
  • Мощите на Свети Яков се намират в сребърен ковчег за мощи в криптата. През 1589 г. те са скрити от английската „Анти-Армада“, при това толкова добре, че след това не е било възможна да бъдат открити. Мощите са намерени едва през януари 1879 г., а след пет години лично папа Лъв XIII потвърждава, че са истински.
  • Ботафумейро (гал. Botafumeiro; „изпускащо дим“) е най-голямото кандило (кандилница) в света и се използва в катедралата. То е прикрепено с въжета към тавана, височината му е 160 см и тежи 80 кг. За напълването му са необходими 40 кг въглища и благовония (тамян). Средновековното кандило е претопено от наполеоновите войски. Сегашното кандило е създадено от ювелира Хосе Лосада през 1851 година от сплав на месинг и бронз; то е покрито с тънък (20 микрометъра) слой сребро. Има златисти отблясъци. При церемонии то се разклаща от осем души в червени дрехи.

Източници редактиране

  • Garrido Torres, Carlos (2000). Las Guías visuales de España: Galicia. Depósito legal: B 18469. El País.
  • Gómez Moreno, María Elena (1947.). Mil Joyas del Arte Espyearl, Piezas selectas, Monumentos magistrales: Tomo primero Antigüedad y Edad Media. Barcelona: Instituto Gallach.

Външни препратки редактиране