Световно първенство по волейбол

Световното първенство по волейбол е волейболно състезание за мъже и жени. То е най-старото от всички международни събития, организирани от FIVB и не трябва да се бърка със Световната купа.

История редактиране

Произход редактиране

Историята на Световното първенство е свързана с началото на волейбола като професионален спорт от високо ниво. Една от първите конкретни мерки взети от FIVB след нейното основаване в 1947 година е създаването на международно състезание, включващо отбори от повече от един континент. Първото първенство се провежда през 1949 в Прага, Чехословакия. Първият мач се състои на 10 септември 1949 година в Зимния стадион в Прага. В него играят националните отбори на България и Италия. Българите побеждават с резултат 3:1. В този момент турнирът е само за мъже и е ограничен в Европа.

Три години по-късно се провежда и първото световно първенство за жени. Първенствата се синхронизират и са включени и нации от Азия, като започва провеждането им в 4-годишен цикъл. В следващото издание участват отбори и от Южна, Централна и Северна Америка.

След включването на волейбола в Олимпийските игри през 1964 световното първенство се провежда с две години по-рано през (1962), за да бъде алтернатива на Летните олимпийски игри. През 1970 година отборите от Африка също стават част от първенството и основната цел за участие на отбори от всичките пет континента е достигната.

Броят отбори, участващи в първенството, се променя през годините. Следвайки увеличаването на популярността на волейбола, те нарастват на 20 в 1970-те и част от 1980-те, след което са съкратени на 16 през 1990-те, и накрая се установяват на 24 след 2002. В наши дни Световното първенство е най-обширното от всички събития, организирани от FIVB, и доказано второто по-важност, отстъпвайки по престиж само на Олимпийските игри.

До 1974 нациите домакини организират заедно мъжкото и женското първенство с изключение на 1966/1967, което се провежда в различни години. След 1978, тази практика се използва само частично, например през 1998 и 2006 година в Япония.

Победители (мъже) редактиране

Исторически погледнато Световното първенство показва, че във волейбола доминират европейските нации.

Първите две първенства са спечелени от СССР. През 1956 Чехословакия успява да вземе златото. Следват отново две последователни титли на СССР, следвани от титла на Чехословакия през 1966 година.

През 1970 България отстъпва на ГДР в драматичен мач пред собствена публика. Германците взимат своята единствена титла, а България записва най-доброто си постижение във волейбола. През 1974 СССР заплашва да продължи с лидерството си, но отстъпва от Полша на финала. Въпреки това те потвърждават своето лидерство, като печелят отново две поредни титли, водени от треньора Вячеслав Платонов и с водещи играчи Вячеслав Зайцев и Александър Савин и осем години нямат загубен официален турнир.[1]

1986 е първата година на сблъсък между САЩ, изгряващата голяма сила на десетилетието, и традиционния лидер СССР след олимпийските бойкоти от 1980 и 1984. След две години американският отбор, воден от Карч Кирали (Karch Kiraly) и Стив Тимънс (Steve Timmons), печели и олимпийското злато в Сеул. Италия абсолютно доминира през 1990-те, спечелвайки всички издания през десетилетието (1990, 1994, 1998), водена от играчи, като Лоренцо Бернарди (Lorenzo Bernardi) и Андреа Джани (Andrea Giani). През 2000-те Бразилия става водещата сила в спорта, печелейки двете издания (2002 и 2006).

До 2010 от 17 издания на мъжкото световно първенство 13 са спечелени от европейски отбори, 4 от американски (едно от САЩ и три от Бразилия).

Победителки (жени) редактиране

Ако титлите на жените са Световното първенство са равномерно разпределени между Европа и Азия, ситуацията е напълно различна, когато се вземат под внимание отделните нации. С изключение на италианската самотна и донякъде неочаквана победа в 2002, всички титли се разпределят между СССР (Русия), Япония, Китай и Куба.

Съветските волейболистки правят впечатляващо начало, спечелвайки първите три издания на турнира: 1952, 1956, 1960. Те са на половината път да ги направят четири поредни, защото следващото първенство се провежда в Москва. Япония въпреки всичко става шампион през 1962 и прекъсва победната серия, повтаряйки успеха си и през 1967.

Отборите си разменят по още една титла през 1970 и 1974, след което се случва нещо извънредно: светът наблюдава удивено как младият кубински отбор изпреварва и двата дългогодишни съперници и осигурява първата важна волейболна титла извън Европа или Азия.

В началото на 1980-те се появява нова азиатска сила: водени от суперзвездата Lang Ping, Китай оставят отпечатък в историята на световните първенства побеждавайки в две последователни издания – (1982 и 1986). Те участват и на финала през 1990, но са победени от СССР в последното им участие в състезание.

Кубинската титла от 1978 накрая покълва в агресивен стил на играта, който действително доминира през 1990-те. Водени от мощните състезателки Торес, Луис и Бел, карибките спечелват изданията през 1994 и 1998 на световния шампионат, биещи както новаци, така и съперници с традиции, като Русия и Китай.

Въпреки че е определен като фаворит през 2002, Китай губи на полуфиналите от възходящия отбор на Италия, който в края на краищата печели и финала срещу САЩ.

През 2006 година отборът на Русия успява да достигне до златните медали за първи път след ерата на СССР. Рускините вземат финала с мощно нападение и отлична блокада.

През 2010 година рускините затвърждават достижението от предишното световно първенство.

Начин на провеждане редактиране

Начинът на провеждане на Световните първенства по волейбол се е променял според броя на отборите участници във всяко издание. Обикновено се прилагат следните правила:

  • Участват двадесет и четири отбора във всяко събитие.
  • Процедурите на квалификацията за Световното първенство са дълго и напрегнато състезание в продължение над две години.
  • Нациите домакини и актуалните шампиони са предварително класирани.
  • Броя на отборите от отделните конфедерации се определя от FIVB: Европа обикновено има най-много, a Африка или Южна Америка най-малко.
  • За да участва в събитието, отборът трябва да премине няколко квалификационни турнири, зависещи от неговата позиция в Световната ранглиста на FIVB. Ниско класираните отбори могат да имат три турнира, за да бъдат допуснати; високо класирани отбори – обикновено само един.
  • Състезанието се провежда най-малко в две фази: предварителни групи и финален кръг. Според броя на участващите отбори могат да се организират и допълнителни кръгове.
  • В предварителните групи отборите са организирани в групи. Всеки отбор играе по един мач срещу всички останали от групата.
  • След като бъдат изиграни всички мачове от предварителните групи, първите n отбора от всяка група се класират за следващия кръг, а загубилите напускат състезанието. Стойността n зависи от броя на участващите отбори и от формата, който ще се прилага за финалите.
  • FIVB е опитвала различни формати за финалния кръг. От няколко години (2004), изглежда има консенсус, че поне полуфиналът и финалът трябва да са играни според олимпийския формат.
  • Четвъртфиналите могат да се състоят от групи отбори, играещи един срещу друг, или от директна конфронтация; в последния случай може да се използват допълнителни кръгове, за да се намали броят на оставащите отбори на осем.
  • Турнирът има много ограничения: само дванадесет играча са допустими и замяна е разрешена само в случаите на травми.

Резултати редактиране

Мъже редактиране

Година Домакин Финал Мач за трето място Отбори
Шампиони Резултат Финалисти Трето място Резултат Четвърто място
1949
детайли
 
Чехословакия
 
СССР
Групова фаза  
Чехословакия
 
България
Групова фаза  
Румъния
10
1952
детайли
 
СССР
 
СССР
Групова фаза  
Чехословакия
 
България
Групова фаза  
Румъния
11
1956
детайли
 
Франция
 
Чехословакия
Групова фаза  
Румъния
 
СССР
Групова фаза  
Полша
20
1960
детайли
 
Бразилия
 
СССР
Групова фаза  
Чехословакия
 
Румъния
Групова фаза  
Полша
14
1962
детайли
 
СССР
 
СССР
Групова фаза  
Чехословакия
 
Румъния
Групова фаза  
България
21
1966
детайли
 
Чехословакия
 
Чехословакия
Групова фаза  
Румъния
 
СССР
Групова фаза  
ГДР
22
1970
детайли
 
България
 
ГДР
Групова фаза  
България
 
Япония
Групова фаза  
Чехословакия
24
1974
детайли
 
Мексико
 
Полша
Групова фаза  
СССР
 
Япония
Групова фаза  
ГДР
24
1978
детайли
 
Италия
 
СССР
3 – 0  
Италия
 
Куба
3 – 1  
Южна Корея
24
1982
детайли
 
Аржентина
 
СССР
3 – 0  
Бразилия
 
Аржентина
3 – 0  
Япония
24
1986
детайли
 
Франция
 
САЩ
3 – 1  
СССР
 
България
3 – 0  
Бразилия
16
1990
детайли
 
Бразилия
 
Италия
3 – 1  
Куба
 
СССР
3 – 0  
Бразилия
16
1994
детайли
 
Гърция
 
Италия
3 – 1  
Нидерландия
 
САЩ
3 – 1  
Куба
16
1998
детайли
 
Япония
 
Италия
3 – 0  
FR Yugoslavia
 
Куба
3 – 1  
Бразилия
24
2002
детайли
 
Аржентина
 
Бразилия
3 – 2  
Русия
 
Франция
3 – 0  
FR Yugoslavia
24
2006
детайли
 
Япония
 
Бразилия
3 – 0  
Полша
 
България
3 – 1  
Сърбия и Черна гора
24
2010
детайли
 
Италия
 
Бразилия
3 – 0  
Куба
 
Сърбия
3 – 1  
Италия
24
2014
детайли
 
Полша
 
Полша
3 – 1  
Бразилия
 
Германия
3 – 1  
Франция
24
2018
детайли
   
България, Италия
 
Полша
3 – 0  
Бразилия
 
САЩ
3 – 1  
Сърбия
24

Жени редактиране

Година Домакин Финал Мач за трето място Отбори
Шампиони Резултат Финалисти Трето място Резултат Четвърто място
1952
детайли
 
СССР
 
СССР
Групова фаза  
Полша
 
Чехословакия
Групова фаза  
България
8
1956
детайли
 
Франция
 
СССР
Групова фаза  
Румъния
 
Полша
Групова фаза  
Чехословакия
17
1960
детайли
 
Бразилия
 
СССР
Групова фаза  
Япония
 
Чехословакия
Групова фаза  
Полша
10
1962
детайли
 
СССР
 
Япония
Групова фаза  
СССР
 
Полша
Групова фаза  
България
14
1967
детайли
 
Япония
 
Япония
Групова фаза  
САЩ
 
Южна Корея
Групова фаза  
Перу
4
1970
детайли
 
България
 
СССР
Групова фаза  
Япония
 
КНДР
Групова фаза  
Унгария
16
1974
детайли
 
Мексико
 
Япония
Групова фаза  
СССР
 
Южна Корея
Групова фаза  
ГДР
23
1978
детайли
 
СССР
 
Куба
3 – 0  
Япония
 
СССР
3 – 1  
Южна Корея
23
1982
детайли
 
Перу
 
Китай
3 – 0  
Перу
 
САЩ
3 – 1  
Япония
23
1986
детайли
 
Чехословакия
 
Китай
3 – 1  
Куба
 
Перу
3 – 1  
ГДР
16
1990
детайли
 
Китай
 
СССР
3 – 1  
Китай
 
САЩ
3 – 1  
Куба
16
1994
детайли
 
Бразилия
 
Куба
3 – 0  
Бразилия
 
Русия
3 – 1  
Южна Корея
16
1998
детайли
 
Япония
 
Куба
3 – 0  
Китай
 
Русия
3 – 1  
Бразилия
16
2002
детайли
 
Германия
 
Италия
3 – 2  
САЩ
 
Русия
3 – 1  
Китай
24
2006
детайли
 
Япония
 
Русия
3 – 2  
Бразилия
 
Сърбия и Черна гора
3 – 0  
Италия
24
2010
детайли
 
Япония
 
Русия
3 – 2  
Бразилия
 
Япония
3 – 2  
САЩ
24
2014
детайли
 
Италия
 
САЩ
3 – 1  
Китай
 
Бразилия
3 – 2  
Италия
24

Таблица на медалите редактиране

Мъже редактиране

Място Нации Злато Сребро Бронз Общо
1   Русия 6 3 3 12
2   Бразилия 3 3 0 6
3   Италия 3 1 0 4
  Полша 3 1 0 4
4   Чехия 2 4 0 6
5   САЩ 1 0 2 3
6   Германия 1 0 1 2
7   Куба 0 2 2 4
  Румъния 0 2 2 4
8   България 0 1 4 5
9   Сърбия 0 1 1 2
10   Нидерландия 0 1 0 1
11   Япония 0 0 2 2
12   Аржентина 0 0 1 1
  Франция 0 0 1 1

Жени редактиране

Място Нации Злато Сребро Бронз Общо
1   Русия 7 2 4 13
2   Япония 3 3 1 7
3   Куба 3 1 0 4
4   Китай 2 2 0 4
5   Италия 1 0 0 1
6   Бразилия 0 3 0 3
7   САЩ 0 2 2 4
8   Полша 0 1 2 3
9   Перу 0 1 1 2
10   Румъния 0 1 0 1
11   Чехия 0 0 2 2
  Южна Корея 0 0 2 2
13   Северна Корея 0 0 1 1
  Сърбия 2 0 1 1

Участници редактиране

Мъже редактиране

1949 1952 1956 1960 1962 1966 1970 1974 1978 1982 1986 1990 1994 1998 2002 2006 2010 2014 2018
  Австралия 22 17 19 21 19 16 13
  Aвстрия 20 19
  Aлбания 16
  Алжир 13 19
  Аржентина 11 22 3 7 6 13 11 6 13 9 10 13
  Белгия 9 17 21 14 8 11 18 17 7
  България 3 3 5 4 7 2 7 10 5 3 5 9 7 13 3 7 14 9
  Бразилия 11 5 10 13 12 9 6 2 4 4 5 4 1 1 1 2 2
  Унгария 7 5 8 6 7 10 11 14
  Венецуела 10 23 21 21 19 16 16 17 17 19 20
  Гвинея 24
  ГДР 12 11 4 1 4 9 12
  Германия 9 9 8 3
  Гърция 13 6 13 7 17
  Дания 22
  Доминиканска република 22
  Египет 17 23 14 19 19 21 13 22 17
  Западна Германия 24 20
  Израел 10 16 15 19
  Индия 8 21
  Ирак 20
  Иран 21 19 21 19 6 13
  Испания 8 13 12
  Италия 8 14 14 16 15 19 2 14 11 1 1 1 5 5 4 15 5
  Казахстан 19 21
  Камерун 15 13 24
  Канада 20 20 11 12 9 12 17 11 19 8 7
  Китай 9 9 9 15 7 7 12 13 13 13 17 19 13 21
  Северна Корея 13 9
  Куба 19 17 13 8 3 10 5 2 4 3 19 15 2 12 17
  Ливан 9
  Либия 24
  Люксембург 23
  Мексико 10 12 18 13 21
  Монголия 17 21 16
  Холандия 10 13 12 12 14 12 16 7 2 6 9 9
  Панама 24
  Парагвай 14
  Перу 13
  Полша 4 7 4 4 6 6 5 1 8 6 9 17 9 2 13 1 1
  Португалия 15 8
  Пуерто Рико 23 12 13 19 21
  Русия 7 5 2 7 5 5 5
  Румъния 5 4 2 3 3 2 7 6 13 15
  Сърбия и Черна гора 2 4 4
  Сърбия 3 9 4
  СССР 1 1 3 1 1 3 6 2 1 1 2 3
  САЩ 6 7 11 18 14 19 13 1 13 3 9 9 10 6 3
  Тайланд 19
  Тайван 15
  Тунис 20 22 18 24 21 19 15 19 23 21
  Турция 22 15 19
  Украйна 10
  Уругвай 12
  Финландия 11 18 19 20 17 17 11 13
  Франция 6 6 7 9 18 17 16 15 16 6 8 3 6 11 4 9
  Хърватия 19
  Чехословакия 2 2 1 2 2 1 4 5 5 9 8 9
  Чехия 19 13 13 10
  Чили 23
  Швеция 10 13
  Югославия 10 8 8 10
  Южна Корея 18 13 4 8 14 8 13 17 18
  Япония 8 5 5 3 3 11 4 10 11 9 13 9 8 13 17

Източници редактиране

  1. Платонов В. Уравнение с шестью известными Архив на оригинала от 2007-02-24 в Wayback Machine., Молодая гвардия, 1983 г.

Външни препратки редактиране