Северноафриканска кампания

Северноафриканската кампания е серия от бойни действия, част от Втората световна война, които протичат в Северна Африка между 10 юни 1940 и 16 май 1943 г.

Северноафриканска кампания
Средиземноморски театър
Британски танк Крусейдър преминава покрай горящ Панцер IV, 27 ноември 1941 г.
Информация
Период	10 юни 1940 – 16 май 1943 г.
Място	Северна Африка
Резултат	Победа на Съюзниците
Страни в конфликта
Великобритания Съединени щати Франция Индия Австралия Южна Африка Нова Зеландия Полша Чехословакия Гърция Италия Германия Режим Виши
Командири и лидери
Харолд Александър Клод Окинлек Арчибалд Уейвъл Дуайт Айзенхауер Ервин Ромел Алберт Кеселринг Пиетро Бадолио Уго Кавалеро Франсоа Дарлан
Жертви и загуби
Свободна Франция: 16 000 убити, ранени или пленени Британска империя:: ? САЩ: 2715 убити 8978 ранени 6528 изчезнали Германия: 12 808 убити Неизвестен брой ранени 101 784+ пленени Загуби на Оста: общо 950 000 8000 пленени или унищожени самолета 6200 пленени или унищожени оръдия 2 500 пленени или унищожени танка
Северноафриканска кампания в Общомедия

Боевете в Северна Африка започват на 10 юни 1940 г., когато Италия обявява война на Великобритания и Франция. На 14 юни британски части атакуват и превземат италианския форт Капузо. Това е последвано от италианско настъпление в Египет, което поставя началото на Кампанията в Западната пустиня. През декември 1940 г. започва съюзническо контранастъпление, под кодовото название операция Компас, което разгромява италианската 10-а армия и изтласква противника до Либия.

Бързото влошаване на ситуацията в Северна Африка принуждава Адолф Хитлер да изпрати там Африканския корпус, начело с Ервин Ромел. Това става по време на операция Зоненблуме, чиято непосредствената цел е подкрепа на италианските войски. Ромел пренебрегва заповедите на главното командване и по време на офанзивата започнала 24 март успява да изтласка отслабените съюзнически войски обратно в Египет. Под обсада, която продължава 240 дни, остава Тобрук. Британските войски правят три опита за настъпление в посока обсадения град – Краткотрайност, Бойна секира и Крусейдър. За разлика от предните две, третата операция е успешна. Съюзническите войски нанасят тежки загуби на силите на Оста и ги изтласкват до Ел Агейла.

На 21 януари 1942 г. Ромел дава начало на ново настъпление. Постепенно успява да изтласка съюзническите войски и на 30 юни силите на Оста достигат Ел Аламейн и започват серия от атаки, които стават известни под общото наименование първа битка при Ел Аламейн. На 13 август 1942 г. Бърнард Монтгомъри поема командването на британската 8-а армия. На 23 октомври започва втората битка при Ел Аламейн. Силите на Оста са разгромени и Ромел заповядва отстъпление към Ел Агейла.

На 8 ноември 1942 г. започва операция Факел, която бележи началото на участието на Съединените щати в Северноафриканската кампания. В последвалите бойни действия силите на Оста постепенно са изтласкани, първоначално в Либия, а след това в Северен Тунис, където се предават на 16 май 1943 г.