Селечка планина
Селѐчката планина или Селца планина[1] (на македонска литературна норма: Селечка Планина) е средновисока планина[2] в Република Македония, намираща се югоизточно от град Прилеп, между котловината Пелагония и историко-географската област Мариово. Най-високият връх е Студеница или Ливада, 1663 m.[2]
| Селечка планина Селечка Планина | |
 Изглед на източните склонове на планината с връх Висока от Мариово | |
  Местоположение на картата на Република Македония | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Най-висок връх | Студеница (Ливада) |
| Надм. височина | 1663 m |
Име редактиране
Името на планината идва от прилепското село Селце, намиращо се в нейното западно подножие.[1]
Географска характеристика редактиране
Положение, граници, големина редактиране
Селечката планина е най-южната част от Бабунската верига.[1] Билото е меридионално разположено, ограничено на север от Плетварския проход,[1][3] а на юг – от долината на река Черна.[1][4] Дължината му е около 30 километра, а ширината на планинските склонове се движи между 8 и 10 километра.[5] Планината започва от север с широкия, купенообразен връх Студеница (или Ливада), издигащ се над Плетварския проход.[1] Билото на юг е широко и равно, като към Прилепското поле се спускат голи, полегати склонове, поради което планината изглежда по-ниска, отколкото е в действителност.[1]
Климат и води редактиране
Планината е богата на малки извори, даващи начало на малки реки, по-голямата част от които пресъхват през летния период.[5]
Растителен и животински свят редактиране
Горите са сравнително оскъдни, съставени от дъб и леска.[5] По-равните склонове са покрити с ниска тревна растителност.[5]
Съобщения редактиране
Пресечена е от няколко прохода. През прохода Слива минава асфалтов път, свързващ Мариово с прилепското село Витолище. Проходът Преслап (936 m) свързва Мариово с котловината Пелагония.[4]
Геоложки строеж редактиране
Селечката планина е изградена от гнайси, слюдени шисти, амфиобилити и кварцити.[4] По източните склонове се срещат голямо количество гранитни скали, някои от които с интересни форми.
Полезни изкопаеми редактиране
Западните склонове съдържат значителни залежи на въглища и в подножието на планината са разположени най-големите въглищни рудници в Република Македония.
Галерия редактиране
-
Изглед към западните склонове -
Изглед от запад към връх Висока, 1471 m, разположен в средната част на планината -
Връх Висока от източните склонове над село Крушевица -
Ридът Грънчарица в средната част на билото между селата Бонче и Крушевица -
Изглед от село Ерековци -
Планината над село Щавица
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж Кънчов, Васил. Орохидрография на Македония. Пловдив, Печатница на Хр. Г. Данов, 1911. с. 45.
- ↑ а б Динчев, Евгений и др. Високите планини на Република Македония. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 18.
- ↑ Динчев, Евгений и др. Високите планини на Република Македония. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 16.
- ↑ а б в Стојмилов, Александар. Географија на Република Македонија. Универзитет за туризам и менаџмент, 2011. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Башески, Илија. Некои природно-географски одлики на Мариово. Скопје, Сојуз на географските здруженија на СР Македонија, 1981. с. 154. (на македонска литературна норма)