Селище

Вижте пояснителната страница за други значения на Селище.

---

Сѐлище е географски определимо място (местност), където хора живеят заедно в трайни или временни сгради. По големина то може да има както няколко жилищни постройки при малки селища, така и стотици, и хиляди – при по-големи селища.

Известни са и праисторически пещерни селища в една или съседни пещери. Такова в България е, например, Самуилица северно от село Кунино в община Роман, област Враца.

История

Селищата възникват през каменната епоха, първоначално като временни станове на ловци и рибари. По-късно, когато хората започват да осигуряват прехраната и бита си и с отглеждане на растения и животни, създавайки наченките на икономиката, става целесъобразен уседналият живот и се появяват по необходимост и постоянни селища. Развитието на грънчарството и други занаяти, възникването и развитието на обмена и търговията дават тласък за разрастването и утвърждаването им. Поради постоянната опасност от грабителски и завоевателни набези възникват укрепени селища. Появяват се градове.

Селищата в България

В отменения Закон за благоустройството на населените места от 1941 г. думата „селище“ е употребена в чл. 1 така: „Населено място по смисъла на този закон е селище от най-малко 50 дво̀рища на едно място, застроени с жилищни сгради.“.

В действащото българско законодателство думата „селище“ няма легална дефиниция, а и не присъства в дефиницията на населено място. Тя обаче се употребява чрез нейни производни, както и пряко, в редица законови изрази като „селищна територия“, „селищната среда“, „селищни образувания“, „ваканционните селища“, „курортни селища“, „голф селищата“, „селищната структура“ и други подобни – в Закона за устройство на територията, Закона за административно-териториалното устройство на Република България , Закона за регионалното развитие и в други нормативни актове.

Според терминологията на Закона за устройство на територията селищата са урбанизирани територии и предназначението на поземлените имоти в тях (УПИ) може да бъде „за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други“ (чл. 8).

Видове селища в България

В Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и (ЗУТ) селищата са обособени в 2 групи.

Населени места

В населените места хората са трайно уседнали:

• град;
• село – включително селища край железопътни гари и манастири, получили статут на село.

С проектопромяна[1] в ЗУТ, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

• „много големи градове“ – с население над 400 хил. жители,
• „големи градове“ – с население от 100 хил. до 400 хил. жители,
• „средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители,
• „малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители и
• „много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.

Селищни образувания

Нямат постоянно население и служат за временно задоволяване на рекреационни, промишлени и други специфични нужди

• курортни
  • курортен комплекс
  • ваканционно селище
  • вилна зона
• промишлени
  • гара
  • железопътна спирка
  • промишлено селище
  • рибарско селище
  • минно селище
  • язовир
  • ВЕЦ

Други селища

• селище от градски тип
• мястечко – населено място без право на самоуправление в Централна Европа
• курорт
• паланка
• манастирско селище
• махала (самостоятелна, т.е. не е част от село)
• колиби
• кошари
• бараки
• егреци
• населена местност

Външни препратки

• Закон за административно-териториалното устройство на Република България
• Закон за устройство на територията
• Национален регистър на населените места
• Единен класификатор на териториалните и административно-териториалните единици (EKATTE)
• Решение на МС за утвърждаване на съдържанието на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици
• Класификация на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS)