Семинария
Семинарията е училище за подготовка на християнски свещеници или (в миналото) учители.
Етимология редактиране
С термина семинария (на латински: seminarium – „разсадник“) се наричат училища за подготовка на християнски свещеници или (в миналото – в Германия, Русия и другаде) на учители, съответно уточнявани като духовна семинария и учителска семинария. Така се казва и сградата, в която се помещава такова училище.
Съответно семинарист означава обучаем (ученик/студент) в семинария или по-рядко човек, учил в семинария (тоест бивш семинарист).
Духовни семинарии редактиране
В Римокатолическата и протестантски църкви семинарията може да бъде висше или средно училище, като за разграничаването им неофициално се наричат съответно голяма семинария (висша) и малка семинария (средна).
В православните църкви на Русия и България семинарията е средно училище, докато висше образование се получава в духовна академия (висше училище) или богословски факултет (част от висше училище).
Ръководителят на семинарията (вкл. и средната) се нарича ректор.
Семинарии в България редактиране
От 1872 г. до първите години след Освобождението в манастира „Св. св. Петър и Павел“ край Търново функционира Петропавловската духовна семинария, подчинена на Българската екзархия.
Понастоящем в България действат 2 православни семинарии – Пловдивска и Софийска, подчинени на Българската православна църква. Те обучават семинаристи в редовен петгодишен курс (за ученици, завършили 7-и или 8-и клас) и в двугодишен паралелен курс (за кандидати, завършили средно образование).
Обучението в семинариите подготвя учениците за духовна, просветна и катехизаторска дейност, да служат на Бога и Родината, да служат на брата-човек[1].
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Григоров, Методий. Видни личности от семинариите. 130 г. от откриването на първата Българска семинария // 11. 12. 2009 г. Архивиран от оригинала на 2012-04-26. Посетен на 04. 04. 2012 г.
