Семчиново
Семчиново е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.
| Семчиново | |
 Главната улица на Семчиново | |
  Семчиново  Семчиново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2071 души[1] (15 март 2024 г.) 75,1 души/km² |
| Землище | 27,595 km² |
| Надм. височина | 373 m |
| Пощ. код | 4474 |
| Тел. код | 03564 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 66202 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020) |
| Кметство – кмет | Семчиново Пламен Темелков (ГЕРБ) |
| Семчиново в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на 100 km от София, 4 km от Септември, 10 km от Белово, и на 20 km от Пазарджик. Разположено е в полите на Родопите.
История редактиране
Най-ранните сведения за селото датират от късната есен на 1189 г. и се съдържат в четвъртото писмо на испанския рицар от Гренада в кралство Арагон – дон Алвизо дел Гренада, участвал в армията на венецианците, съюзници на Фридрих I Барбароса (1152 – 1190) в Третия кръстоносен поход от 1189 – 1190 г.
В писмото на дон Алвизо дел Гренада, адресирано до любимата му в Испания – донна Паула, той пише следното: „На връщане за града на Филипа (Пловдив), минахме през едни села, които наричат Добролонг и Яворово, дето водата е сладка и пресладка, но край тях лозя не видяхме, така както ги бяхме видели при Семчинград (село Семчиново), които дават вино черно и гъсто като смола, черно като виното в Гренада. От това вино пихме без мяра в паници, котли и делви...“ [2].
Писмата на испанския рицар дон Алвизо дел Гренада, минал през българските земи през 1189 г., се съхраняват в архива на италианския манастир „Санта Мария дел Соренто“ в Монтевидео, близо до Флоренция (в Италия). Там са открити и преведени от пловдивския католически монах-капуцин – отец Касиян Селимов, светското име на когото е Петър Селимов. Своите собственоръчни преводи той изпраща до редакцията на пловдивския вестник „Пловдив“ през 1936 г., който от своя страна ги публикува в целостта им дадена от отец Касиян, който по това време служи във въпросния манастир в Италия.
Религии редактиране
Населението е източно православно.
Културни и природни забележителности редактиране
Параклис в местността „Свети Илия“, параклис „Свети Георги“, параклис „Света Петка“, параклис „Свети Никола“ на 18 км от селото се намира живописната местност Милеви скали.
Редовни събития редактиране
Празникът на селото е на 20 юли Илинден.
Други редактиране
Футболният отбор на селото е носел имената „Милеви скали“ и „Звезда“, последно „Милеви скали“.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ вестник „Пловдив“, брой 9 от 1936 г., стр. 4.
