Тази статия е за одобритската богиня. За оазиса в Египет вижте Сиуа. За американската певица вижте Джоджо Сива.

Сива (на латински: Siwa) е богиня на славянското полабско племе ободрити, спомената от историка Хелмолд Босауски от втората половина на 12 век в неговата „Славянска хроника“: „Siwa dea Polaborum“, тоест Сива богиня на полабците.[1] По-късно в XV век Ян Длугош включва Сива в своя пантеон на полските богове под името Живе:

Сива
Характеристики
Описаниебогиня в славянската митология
Сива в Общомедия
Имали [поляците] също бог на живота наречен Живе.[2]

Полският учен Александер Гейщор смята, че Длугош е заел Живе заедно с друго божество Погода „по някакъв начин от Хелмолд, чийто текст не е познавал пряко, а и култът им в Полша изглежда твърде съмнителен.“[3]

Персонаж Жива е споменат и във Веда Словена от XIX век,[4] текст, чиято автентичност се оспорва от сериозни учени като Константин Иречек, Иван Шишманов[5], Михаил Арнаудов.

Бележки редактиране

  1. De ritu Slavorum. Incipunt Cronica Slavorum Edita a Venerabili Helmoldo Presbitero. Capitulum LII, архив на оригинала от 5 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131105023528/http://hbar.phys.msu.su/gorm/chrons/helmold.htm, посетен на 30 май 2007 
  2. Ioannes Dlugossius. Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae. I
  3. Гейщор, Александър. Митология на славяните. София, Български художник, 1986. с. 169.
  4. Веда Словена. Книга II. Личен ден Власин ден. Песен 5., архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926221334/http://ziezi.net/veda2/, посетен на 30 май 2007 
  5. Glück und Ende einer beruhmten literarischen Mystification. In: Archiv für slavischen Philologie, 1903.