Сиймор Чатман
Сиймор Чатман (на английски: Seymour Chatman) е американски литературен теоретик и историк, а също и филмов критик, почетен професор по реторика в Калифорнийския университет в Бъркли.
Сиймор Чатман Seymour Chatman | |
американски литературен и филмов критик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Бъркли, Калифорния, САЩ |
Националност | САЩ |
Научна дейност | |
Област | Реторика |
Работил в | Университет „Корнел“ Пенсилвански университет Калифорнийски университет, Бъркли |
Публикации | Story and Discourse: Narrative Structure in fiction and Film (1978) |
Семейство | |
Съпруга | Ивлин Бон Сидсъл Рамсън Барбара Бломър |
Деца | Емили Чатман Дъфи, Зженифър А. Чатман и Мариел Чатман Ласал |
Той е сред най-представителните фигури на американската наратология, образцов учен в т.нар. структуралистки или „класически“ клон на тази наука[1].
Биография редактиране
Роден е на 30 август 1928 г. в Детройт, щата Мичиган в семейството на Уилям и Бети Дейвис Чатман. Баща му умира, когато Сиймор е на тийнейджърска възраст. Получава бакалавърска степен в Щатския университет „Уейн“ в Детройт през 1948 г., а докторска степен защитава в Мичиганския университет в Ан Арбър през 1956 г.[1]
В началото на професионалната си кариера работи по т.нар. State Department translation project в Университета „Корнел“, а след това става професор в Пенсилванския университет. Като гост професор е изнасял лекционни курсове в университетите на Мелбърн, Цюрих и Венеция[1].
В началото на 1960-те години Чатман приема преподавателска длъжност в Калифорнийския университет в Бъркли, където е професор по реторика до пенсионирането си през 1993 г.[1]
Като теоретик на киното е автор на меродавна книга за италианския кинорежисьор Микеланджело Антониони.
Последната му съпруга е Барбара Бломър. Има 3 дъщери: Емили Чатман Дъфи, Дженифър А. Чатман и Мариел Чатман Ласал[1].
Признание редактиране
Носител е на множество награди и отличия, сред които наградата „Уейн Буут“ за цялостен принос, присъждана от Наратологичното общество. Чатман е носител и на стипендиите „Фулбрайт“ и „Гугенхайм“.[1]
Библиография редактиране
- A Theory of Meter (1965)
- The Later Style of Henry James (1972)
- Story and Discourse: Narrative Structure in fiction and Film (1978)
- Michelangelo Antonioni, or, the Surface of the World (1986)
- Coming to Terms. The Rhetoric of Narrative in Fiction and Film (1990)
- Reading Narrative Fiction (1993)
- Michelangelo Antonioni: The Complete Films (2004, в съавторство с Пол Дънкан)