Сиймор Чатман

американски литературен и филмов критик

Сиймор Чатман (на английски: Seymour Chatman) е американски литературен теоретик и историк, а също и филмов критик, почетен професор по реторика в Калифорнийския университет в Бъркли.

Сиймор Чатман
Seymour Chatman
американски литературен и филмов критик
Роден
Починал
4 ноември 2015 г. (87 г.)
Националност САЩ
Научна дейност
ОбластРеторика
Работил вУниверситет „Корнел“
Пенсилвански университет
Калифорнийски университет, Бъркли
ПубликацииStory and Discourse: Narrative Structure in fiction and Film (1978)
Семейство
СъпругаИвлин Бон
Сидсъл Рамсън
Барбара Бломър
ДецаЕмили Чатман Дъфи, Зженифър А. Чатман и Мариел Чатман Ласал

Той е сред най-представителните фигури на американската наратология, образцов учен в т.нар. структуралистки или „класически“ клон на тази наука[1].

Биография редактиране

Роден е на 30 август 1928 г. в Детройт, щата Мичиган в семейството на Уилям и Бети Дейвис Чатман. Баща му умира, когато Сиймор е на тийнейджърска възраст. Получава бакалавърска степен в Щатския университет „Уейн“ в Детройт през 1948 г., а докторска степен защитава в Мичиганския университет в Ан Арбър през 1956 г.[1]

В началото на професионалната си кариера работи по т.нар. State Department translation project в Университета „Корнел“, а след това става професор в Пенсилванския университет. Като гост професор е изнасял лекционни курсове в университетите на Мелбърн, Цюрих и Венеция[1].

В началото на 1960-те години Чатман приема преподавателска длъжност в Калифорнийския университет в Бъркли, където е професор по реторика до пенсионирането си през 1993 г.[1]

 
Ален Делон и Моника Вити в „Затъмнението“ на Антониони (1962)

Като теоретик на киното е автор на меродавна книга за италианския кинорежисьор Микеланджело Антониони.

Последната му съпруга е Барбара Бломър. Има 3 дъщери: Емили Чатман Дъфи, Дженифър А. Чатман и Мариел Чатман Ласал[1].

Признание редактиране

Носител е на множество награди и отличия, сред които наградата „Уейн Буут“ за цялостен принос, присъждана от Наратологичното общество. Чатман е носител и на стипендиите „Фулбрайт“ и „Гугенхайм“.[1]

Библиография редактиране

  • A Theory of Meter (1965)
  • The Later Style of Henry James (1972)
  • Story and Discourse: Narrative Structure in fiction and Film (1978)
  • Michelangelo Antonioni, or, the Surface of the World (1986)
  • Coming to Terms. The Rhetoric of Narrative in Fiction and Film (1990)
  • Reading Narrative Fiction (1993)
  • Michelangelo Antonioni: The Complete Films (2004, в съавторство с Пол Дънкан)

Източници редактиране

  1. а б в г д е ((en)) Remembering Seymour Chatman, professor emeritus of rhetoric and film at UC Berkeley // 18 декември 2015. Посетен на 9 февруари 2017.

Външни препратки редактиране