Силфида (на френски: La Sylphide) е балет в две действия, поставил началото на Романтизма в класическия танц.[1] Първоначално създаден по либрето на Адолф Нури, музика на Жан Шнайцхофер и хореография на Филип Тальони за Парижката опера през 1832 г.[2] Либретото е базирано на творчеството на френския писател Шарл Нодие. В неговия разказ „Trilby ou Le Lutin d’Argail“ (Трилби или Аргайлският елф), публикуван през 1822 г., горски елф прелъстява жената на шотландски рибар.[3]

Силфида
La Sylphide
Мария Тальони в ролята на Силфидата, 1832 г.
Мария Тальони в ролята на Силфидата, 1832 г.
Информация
Хореография1. Филип Тальони
2. Алберт Бурнонвил
Композитор1. Жан Шнайцхофер
2. Херман Льовенскьолд
ЛибретоАдолф Нури
Базиран на„Трилби или Аргайлският елф“ от Шарл Нодие, 1822 г.
Премиера1. 12 март 1832 г.
2. 2 ноември 1836 г.
1. Парижката опера
2. Копенхагенската опера
ГероиДжеймс, Силфида, Гърн, Ефи
Създаден заМария Тальони
Жанрромантизъм

бележки
  • Играе се предимно версията на Бурнонвил.
Силфида в Общомедия

Втората версия е по музика на Херман Льовенскьолд и хореография на Август Бурнонвил и е създадена през 1836 г. за Копенхагенската опера. Версията на Тальони е безвъзвратно загубена, а тази на Бурнонвил се счита за най-стария балет, чиято хореография е запазена до наши дни.[4]

Този балет често се бърка с балета „Силфидите“, създаден през 1909 г. от Михаил Фокин по музика на Шопен за „Руските сезони“ на Дягилев.

Хореография на Тальони редактиране

На 12 март 1832 г. в Зала „Пелетие“ хореографът новатор Филип Тальони представя „Силфида“ за първи път. Тальони създава балета за дъщеря си Мария – прима, известна с изключителната си палцова техника. Дотогава танцуването на палци е считано за акробатичен трик, но Тальони го превръща в част от естетиката на танца. Художници на костюмите са Пиер Чичери и Йожен Лами.[3] В главните роли: Мария Тальони и Жозеф Мазилие.

През 1892 г. Мариус Петипа поставя оригиналната хореография в Имперския балет в Санкт-Петербург, като музиката е редактирана от диригента на театъра Рикардо Дриго. Вариация за тази постановка днес е част от класическото гранд па от „Пахита“.

През 1972 г. Пиер Лакот поставя наново балета на сцената на Парижката опера, като се позовава на архивни и други документи, останали от времето на премиерата на Тальони.

Хореография на Бурнонвил редактиране

 
Люсил Гран в ролята на Силфидата

През 1836 г. датският хореограф Август Бурнонвил – голям почитател на Мария Тальони, иска да постави балета в Копенхаген, но не успява да откупи от Парижката опера музиката на Шнайцхофер.[3] Затова Бурнонвил използва оригиналното либрето, но по музика на Херман Льовенскьолд. Художник – Кристиан Фердинанд Кристенсен. Бурнонвил редактира и подобрява хореографията за ролята на Джеймс. Премиерата е на 28 ноември 1836 г. В главните роли са самият Бурнонвил и ученичката му Люсил Гран.[3]

Версията на Бурнонвил е един интересен феномен в балетната история, тъй като, от една страна, хореографът развива и утвърждава собствения си стил, а от друга, съхранява за поколенията първия палцов балет.[5]

Версията на Бурнонвил се играе до днес почти без промени от трупата на Кралския датски балет.

Сюжет редактиране

Действащи лица

  • Джеймс Рубен – млад шотландец
  • Ефи – годеницата му
  • Гурн – приятелят му
  • Силфида – горска фея, силф
  • Мадж – стара вещица
  • селяни, силфи

Първо действие

Селска къща, вечерта преди сватбата на Джеймс и Ефи. Джеймс спи на стола до камината. Около него танцува влюбената горска фея Силфида. Тя го събужда с целувка, след което излита през комина. Влизат Ефи с майка си, Гурн и вещицата Мадж. Мадж предсказва на Ефи, че ще се омъжи, но не за годеника си Джеймс, а за Гурн. Ядосаният Джеймс я изгонва, другите гости също си тръгват. Останал сам, Джеймс отново вижда Силфидата, която му се кълне в любов. Скритият Гурн вижда всичко и се опитва да предупреди Ефи, която обаче не му вярва. По-късно, по време на празненството, Силфидата се появява отново, но само Джеймс я вижда. Изведнъж феята взима пръстена на Джеймс и избягва в гората – младежът я последва, оставяйки гостите в недоумение и Ефи, обляна в сълзи.

Второ действие

Мадж е в пещера, заобиколена от демони. Пред нея има голям казан с магьосническа отвара, в която тя потапя дълъг шал. В същото време в гората Джеймс следва Силфидата, в която се е влюбил. Мадж се появява и дава на Джеймс омагьосания шал, с който да улови любимата си. След няколко опита, Джеймс успява да примами феята и да я наметне с шала в знак на обич. В този момент крилата ѝ падат от магията на Мадж и Силфидата умира. Съкрушен, младежът също пада мъртъв. В далечината се чува сватбеното празненство на Ефи и Гурн. Мадж ликува за отмъщението си.

Музика редактиране

Танц[3]
Първо действие
1 Увертюра
2 Въведение
3 Пристигането на Ефи и гостите
4 Предсказанието: Джеймс, Ефи и Мадж
5 Сцена край прозореца – Джеймс и Силфида
6 Пристигането на гостите – шотландски танц
7 Па-дьо-дьо – рил
8 Финал
Второ действие
9 Мадж в пещерата
10 Горска сцена – Джеймс и Силфида
11 Пристигането на силфите
12 Сцена със силфите – дивертисмент
13 Джеймс преследва Силфида
14 Гурн, Мадж и Ефи
15 Мадж дава шала на Джеймс
16 Финал
17 Гранд финал – па-дьо-дьо

Постановки в България редактиране

Балетът е поставен за пръв път в страната на сцената на Софийската опера през 1988 г. от световноизвестната балерина Ирина Колпакова по редакцията на Елза Мариане фон Розен. Няколко години спо-късно поради липса на зрителски интерес е свален от афиша на Операта.[5]

През 2002 е възстановен. Хореограф-консултант: Дина Бьорн. Постановчик: Росен Михайлов. Художници на декора: Сергей Пастух, Валентин Топенчаров. Художник на костюмите: Галина Соловьова[6]

Премиерата е на 2 февуари 2002 г. ролите се изпълняват от Мария Илиева (Силфида), Калоян Бояджиев (Джеймс), Дарина Бедева (Ефи), Пенка Йосифова (Мадж).[5][7]

Галерия редактиране

Източници редактиране