Симонопетра (на гръцки: Σιμωνόπετρα, в превод Симоновата скала) е един от 20-те манастира на Света гора, 13-и поред в йерархията. Издигнат е на скалисто възвишение на височина 330 метра и се извисява над морето като непристъпна крепост. Обитаван е основно от гръцки монаси.

Симонопетра
Σιμωνόπετρα
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в Света гора
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
РелигияВселенска патриаршия
Епархияставропигиален
Изграждане1257 г.
Статутпаметник на ЮНЕСКО
Състояниедействащ мъжки манастир
Симонопетра в Общомедия
Изглед към морето

История редактиране

 
„Събор на атонските светци“, медна гравюра от манастира, средата на XIX век

Манастирът е основан през 1257 г. от преподобни Симон. Изграждането му е завършено от серския деспот Йоан Углеша през XIV век. През 1590 г. е достроена западната част на манастира, през 1891 – източната.

Голям пожар през 1570 г. унищожава манастирската библиотека. Друг голям пожар поврежда множество ръкописи и през 1622 година. Пожар унищожава множество манастирски сгради и ценности и през 1891 година. Поради това манастирът многократно се преустройва. Въпреки бедствията в Симонопетра и до днес се пази уникална библиотека от гръцки и латински ръкописи.

Руският поклонник Исай пише, че към края на XV век манастирът е български.[1]

В манастира има 4 храма, а извън територията му още 8 по-малки църкви и параклиси. Главният храм (католикон) е посветен на Рождество Христово. Построен е през 1600 г. и е преустройван след големия пожар през 1891 г.

Понастоящем в манастира живеят постоянно от 80 до 90 монаси.

Реликви редактиране

Сред многото светини на манастира, най-голямата ценност представлява десницата на света Мария Магдалина, останала нетленна повече от 2000 години, частица от Животворния кръст, частици от мощите на света Евдокия, света Варвара и др.

Празници редактиране

Престолните празници на манастира са на Рождество Христово (25 декември или 7 януари стар стил) и в деня на света Мария Магдалина (22 юли или 4 август стар стил).

Източници редактиране

  1. Bakalopulos, А. Е. History of Macedonia, 1354-1833. 1973. с. 166.

Библиография редактиране

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки редактиране