Симон Синьоре
Симо̀н Синьорѐ (на френски: Simone Signoret) е френска актриса от немски произход.[1]
| Симон Синьоре Simone Signoret | |
| френска актриса | |
 | |
| Родена | Зимоне Каминкер
|
|---|---|
| Починала | 30 септември 1985 г.
|
| Погребана | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1942-1985 |
| Оскари | Най-добра женска роля: 1959 „Път към висшето общество“ |
| Награди Еми | 1966 „Малък бунт“ |
| БАФТА | 1952 „Златният шлем“ 1957 „Салемските вещици“ 1959 „Път към висшето общество“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Ив Алегре (1944-1949; развод) Ив Монтан (1951-1985; смъртта и) |
| Деца | Катрин Алегре |
| Уебсайт | |
| Симон Синьоре в Общомедия | |
Биография редактиране
Родена е като Зимоне Каминкер на 25 март 1921 г. във Висбаден, Германия. Печели Оскар за най-добра женска роля през 1959 г. Първоначално се жени за режисьора Ив Алегре и от него има дъщеря Катрин Алегре, която е актриса. Вторият ѝ брак е с Ив Монтан. Американската певица Нина Симон взема артистичното си име от Синьоре. Синьоре е авторка на няколко книги, сред които меланхоличната автобиография „Носталгията вече не е каквато беше по-рано“. Симон Синьоре умира от рак на 30 септември 1985 г. във Франция.
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1946 | Демони на зората | Les Démons de l'aube | Лили | |
| 1946 | Макадам | Macadam | ||
| 1948 | Деде от Антверп | Dédée d'Anvers | Деде | Ив Алегре |
| 1952 | Златната каска | Casque d'Or | Мари (Златна каска) | Жак Бекер |
| 1953 | Терез Ракен | Thérèse Raquin | Терез Ракен | Марсел Карне |
| 1956 | Смъртта в тази градина | La mort en ce jardi | Джин | Луис Бунюел |
| 1957 | Салемските вещици | |||
| 1959 | Път към висшето общество | Room at the Top | Алис Ейсджил | Джак Клейтън |
| 1963 | Ден и час | Le jour et l'heure | Тереза Дютейл | Рене Клеман |
| 1965 | Корабът на глупците | Ship of Fools | Кондеса | Стенли Крамър |
| 1965 | Убийство в спалните вагони | Compartiment tueurs | Елиане Дарес | Костас Гаврас |
| 1966 | Гори ли Париж? | Paris brûle-t-il ? | Притежател на кафе | Рене Клеман |
| 1966 | Смъртоносна афера | The Deadly Affair | Елза Фенън | Сидни Лумет |
| 1968 | Чайка | The Sea Gull | Ирина Аркадина | Сидни Лумет |
| 1971 | Котката | Le Chat | Клеменс Буин | Пиер Грание-Дефер |
| 1971 | Вдовицата Кудерк | La veuve Couderc | Тати Кудерк | Пиер Грание-Дефер |
| 1973 | Изгорелите хамбари | Les Granges brûlées | Роз | Жан Шапо |
| 1977 | Целият живот е напред | La Vie devant soi | Мадам Роза | Моше Мизрахи |
| 1979 | Девойката | L'Adolescente | Бабата | Жана Моро |
| 1982 | Северната звезда | L'Étoile du Nord | Г-жа Луиз Барон | Пиер Грание-Дефер |
| 1982 | Мопасан | Guy de Maupassant |
Награди редактиране
Книги редактиране
- La nostalgie n’est plus ce qu’elle était, Éditions du Seuil, Paris, 1975 ISBN 2-02004-520-6.
- Le lendemain, elle était souriante..., Éditions du Seuil, Paris, 1979 ISBN 9782020052580
- Adieu Volodia, Éditions Fayard, Paris, 1985 ISBN 2-25303-956-X.
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Симон Синьоре- Симон Синьоре в
Internet Movie Database - Симон Синьоре в
