Синята пещера (на хърватски: Modra špilja) е морска пещера в Хърватия на остров Бишево. Известна с това, че при слънчево време и тихо море в продължение на около три часа в денонощието е залята от синьо сияние[1].

Синята пещера
МестоположениеСплитско-далматинска жупания, Хърватия
Дължина24 m
Надм. височина15 m
Синята пещера в Общомедия

Общи сведения редактиране

Синята пещера е разположена в Адриатическо море, в залива Балун на източната страна на остров Бишево, Сплитско-далматинска жупания. Отстои на 8,3 км от град Комижа.

Има дължина 24 м, ширина от 10 до 20 м, височина на свода до 15 м над морското равнище, а дълбочината ѝ е от 3 до 20 м. Издълбан е изкуствен вход за посетителите с размери 1,5 м височина и 2,5 м ширина. На туристите е разрешено да влизат вътре с лодки не по-дълги от 5 м и с височина не повече от 1 м, с вместимост до 10 души. Този изкуствен вход по никакъв начин не оказва влияние на светлината, тъй като цялата светлина прониква във вътрешността през много по-големия естествен отвор, намиращ се под морското равнище. Синята пещера на остров Капри в Италия е известна със същия природен феномен.

Синята пещера, също както и целия остров Бишево, е изградена от варовик. Приблизително по средата я дели каменна преграда, която преминава между двете ѝ противоположни стени на дълбочина 6 м.

През естествения отвор на пещерата, разположен откъм южната ѝ страна, между 10 и 13 часа проникват слънчевите лъчи, които преминавайки през водната маса и отразявайки се от бялото варовиково дъно, изпълват пещерата със синьо сияние[2]. Отблясъците варират от аквамариново синьо през наситено синьо до сребристо[3]. За да се любуват на тази гледка пристигат над 10 000 туристи ежегодно като обикновено те посещават и близката Зелена пещера, която е с по-големи размери и където проникващата дневна светлина се обагря в изумруденозелено.

Синята пещера отдавна е добре известна на местните рибари, но широката общественост научава за нея едва през 1884 г., когато барон Йойген Фрайхер фон Рансоне (1838-1926) я описва и рисува. По това време пещерата разполага само с естествения си отвор, но скоро след това поради нарастналия интерес към нея, е пробит и втория, изкуствен вход, за да позволи преминаването на малки лодки.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране