Сириус (лек крайцер, 1940)

Сириус (на английски: HMS Sirius (82), от на английски: Sirius – Сириус) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 11 крайцера на типа „Дидо“.

„Сириус“ HMS Sirius (82)
Лекият крайцер „Сириус“ напуска Портсмът, 17 юни 1942 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Лек крайцер от типа „Дидо“
Производител	Portsmouth Dockyard в Портсмът, Великобритания.
Служба
Поръчан	21 август 1937 г.
Заложен	6 април 1938 г.
Спуснат на вода	18 септември 1940 г.
Влиза в строй	6 май 1942 г.
Изведен от експлоатация	15 октомври 1956 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номер	Номер на вимпела: 82
Водоизместимост	5700 t (стандартна); 6960 t (пълна)
Дължина	156,1 m
Дължина между перпендикулярите	147,8 m
Ширина	15,4 m
Газене	5,1 m (при пълна водоизместимост)
Броня	пояс: 76 mm; траверси: 25 mm; палуба: 51 – 25 mm; кули: 13 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип
Мощност	62 000 к.с. (46,2 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32,25 възела (59,7 km/h)
Далечина на плаване	5560 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1042 – 1100 t
Екипаж	480 души
Радиолокационни станции (РЛС)	Тип „272“, Тип „281“, Тип „284“, Тип „285“
Хидроакустическа система (ХАС)	Ехолот тип „128“
Девиз	„Heaven’s light our guide“ – „Небесната светлина е наш водач“.
Кръстен в чест на:	Сириус също α Голямото куче
Въоръжение
Артилерия	5x2 133 mm;
Зенитна артилерия	2x4 40 mm; 5x1 20 mm
Торпедно въоръжение	2x3 533 mm ТА
„Сириус“ в Общомедия

Поръчан е по програмата от 1936 г. на 21 август 1937 г. и е заложен в корабостроителницата на ВМС в Портсмът на 6 април 1938 г. Крайцерът е спуснат на вода на 18 септември 1940 г., ставайки шестия кораб носещ това име в британския флот. През ноември 1939 г. строителството му е спряно за завършване на по-спешни програми. Но влизането му в строй е задържано във връзка с повредите по кораба от авиационна бомба по време на нападанието над Портсмът от вражеската авиация на 5 април 1941 г. Повредите по корпуса и ремонта на електрическите кабели отсрочват влизането му в строй до 6 май 1942 г. Името му е в чест на Сириус (на латински: Sirius), също α Голямото куче (на латински: α Canis Majoris) – най-ярката звезда в нощното небе.

Девизът на кораба звучи така: „Heaven’s light our guide“ – „Небесната светлина е наш водач“.

История на службата

Крайцерът завършва комплектоването на 6 май 1942 г. и започва провеждането на изпитанията, продължили до 9 май, след което влиза в състава на флота в Скапа Флоу, като служи в Северно море и при Северозападните подходи.

На 20 юни „Сириус“, крайцера Curacoa и пет разрушителя образуват Съединение „X“. То ескортира конвоя Dummy, състоящ се от спомагателни минни заградители и въглевози, изпълняващи отвличащи действия по време на прехода на арктическия конвой PQ-17 (операция ES).

Операция „Пиедестал“

През юли крайцерът е назначен за провеждане на операция за доставка на припаси в Малта (операция „Пиедестал“). На 31 юли 1942 г. той отплава със самолетоносача Victorious и крайцера Phoebe, съединявайки се в Атлантика със самолетоносачите Eagle, Indomitable и Argus. При прехода корабите провеждат учения по насочване на изтребителите и взаимодействие между самолетоносачите. На 9 август крайцерът влиза в състава на Съединение „Z“, което провежда прикритието на конвоя WS21S на прехода от Гибралтар до Сицилианските проливи.

Конвойна служба

На 20 август 1942 г. отплава от Гибралтара за Фрийтаун заедно с крайцера Phoebe и разрушителите Quentin и Vansittart за прикритие на конвой. От 24 август същите кораби и разрушителите Vimy и Pathfinder ескортират в САЩ лайнера Queen Elizabeth.

През септември крайцерът е отделен за действия по защитата на конвоите в Южния Атлантик и Индийския океан. Той действа заедно с еднотипния Phoebe в помощ на южноафриканските ВМС в създаването на патрули за прихващане на вражеските блокадопробивачи. През октомври двата крайцера излизат в патрул по защита на корабоплаването в Южния Атлантик. На 23 октомври крайцерът Phoebe е повреден от торпедо на вражеската субмарина U-161 и „Сириус“ го ескортира до порта.

Десантът в Северна Африка

През ноември 1942 г. крайцера е определен за участие в десанта в Северна Африка (операция Torch) и предприема преход към Гибралтар, за да се присъедини към Съединение „H“. На 8 ноември отплава заедно с линкора Duke of York, линейния крайцер Renown, самолетоносачите Victorious и Formidable, крайцерите Argonaut и Bermuda към бреговете на Северен Алжир за прикритие на операциите от всякакви надводни морски атаки.

В състава на Съединение „Q“

На 25 ноември 1942 г. „Сириус“ влиза в състава на 12-та ескадра крайцери в образуваното Съединение „Q“, предназначено за защитата на конвоите при алжирските брегове и прихващане на вражеските конвои. На 2 декември той заедно със Съединението, в което, освен него, са крайцерите Argonaut и Aurora, участва в боя с италиански конвой, в хода на който са потопени всички търговски съдове от състава на конвоя и ескортиращият ги разрушител Folgare. По време на завръщането в базата в хода на въздушна атака е потопен разрушителя Quentin.

На 1 януари 1943 г. Съединение „Q“ в същия състав, плюс крайцера Dido, излиза в пореден патрул.

На 7 януари „Сириус“ заедно с крайцера Dido излиза за ескортиране към Бон на минзага Abdiel, плаващ от Гибралтар за поставяне на заграждения в пролива Скерк.

В течение на февруари Съединение „Q“ извършва патрулиране в западното и централното Средиземноморие, като крайцерите се редуват, действайки по двойки: „Сириус“ с Dido и Argonaut с Aurora.

На 12 март 1943 г. „Сириус“ участва в боя с вражески торпедни катери при Бизерта, съвместно с крайцера Aurora, и разрушителите Lightning и Loyal. В хода на боя Lightning е потопен.

От април до юни крайцерът продължава да действа в централното Средиземноморие, но вече няма бойни стълкновения, тъй като противника в Северна Африка е разгромен. След това крайцера е планирано да участва в десанта в Сицилия (операция Husky).

Десанта в Сицилия

На 9 юли 1943 года крайцерът заедно с линкорите King George V и Howe, крайцера Dido и разрушителите Jervis, Panther, Pathfinder, Penn, Paladin и Petard е разгърнат южно от Сицилия, за прикритие на десанта от възможни действия на италианския надводен флот. След това е отделен заедно с Dido за артилерийска поддръжка. На 10 юли крайцерът отплава от Бон за поддръжката на операцията при Марсала (операция Fracture).

Операции против Италия

На 31 юли 1943 г. „Сириус“ заедно с Dido и Euryalus бомбардира Вибо Валентия на западния бряг на Италия, в навечерието на десанта на Съюзниците на материка. През август крайцерът продължава с поддръжката на наземните войски, базирайки се в Малта.

На 8 септември „Сириус“ заедно с Aurora, Penelope, Dido и Abdiel вземат на борда си части на 1-ва британска въздушно-десантна дивизия, предназначени за десанта в Таранто (операция Slapstick). На 9 септември тези кораби, заедно с линкорите King George V и Howe, и американския крайцер Boise влизат в залива на Таранто. При входа, на мина поставена при оттеглянето на немците, се натъква минзага Abdiel, което води до големи загуби в личен състав и състава на десантните войски на борда.

На 17 септември 1943 г. крайцерът се присъединява към крайцерите Mauritius и Orion, провеждащи обстрел на крайбрежието по време на десанта в Солерно (операция Avalanche). На 18 септември крайцерът е повреден от близки разриви на авиобомби, но продължава участието си в операцията. Едва на 25 септември той се връща в Малта.

През октомври крайцерът е преведен в Егейско море за поддръжка на британската окупация на островите след капитулацията на италианците. На 4 октомври той пристига там заедно с крайцерите Aurora, Penelope и Dido за прихващане на немските десантни средства.

Унищожаване на немски конвой в Егейско море

На 6 октомври 1943 г. „Сириус“ заедно с Penelope и разрушителите Faulknor и Fury северно от Astipalea (Stampalia) участва в боя с немски конвой, състоящ се от спомагателния ловец на подводници UJ-2111 (667 тона, бившия италиански Tramaglio), товарния съд Olympus (5216 брт) и 7 БДБ. В хода на боя е потопен UJ-2111, и всички съдове на конвоя също са потопени, или подпалени, есвен една БДБ. При отхода им през пролива Скарпанто корабите са подложение на интензивна въздушна атака, но края на краищата, на 7 октомври, пристигат в Александрия, при това Penelope е повреден.

На 17 октомври „Сириус“ се връща в Егейско море съвместно с разрушителите Pathfinder, Eclipse и Beaufort. Тези кораби са насочени за поддръжка на крайцера Aurora и разрушителите, действащи в тези води. И двата крайцера провеждат обстрел на залива Кос, след което са подложени на мощна и тежка атака. „Сириус“ е поразен в юта 250 kg бомба, а още 4 близки разрива предизвикват пожари на кърмата. Сериозни повреди от осколки получават въоръжението и радарните антени. От състава на екипажа са убити 14 души, още 30 получават са ранени. Въпреки това корабите се връщат в Александрия.

През ноември 1943 г. крайцерът преминава в Масава и влиза за ремонт, който продължава до 19 февруари 1944 г. В течение на март крайцерът е подготвен за последваща служба в състава на Средиземноморския флот, а през април пристига в Неапол и влиза в състава на 15-та ескадра крайцери. През май крайцерът се намира в централната част на Средиземно море за поддръжка на военните операции в Италия.

Десанта в Нормандия

На 20 май 1944 г. „Сириус“ пристига в Клайд и започва служба в състава на Home Fleet, в рамките на подготовката за провеждането на операцията Нептун – морската част от десанта в Нормандия. Корабите провеждат учения и тренировка при северозападните подходи. В началото на юни крайцера става резервен бомбардирски кораб в източното съединение начело с линкора Rodney. Корабите се насочват в района на Ла Манш, но операцията е отложена с 24 часа. На 5 юни съединението все още е в района на Канала. На 7 юни „Сириус“ отплава от Solent заедно с Rodney за поддръжка със стрелба по време на десантирането. Заедно с крайцера Frobisher „Сириус“ подсигурява зенитната отбрана по време на десанта на плажа Sword.

Десанта в Южна Франция

През юли 1944 г. крайцерът е освободен от участие в операция Нептун и е преведен за участие в операция „Драгун“ – десантът на съюзните войски в южна Франция. Операцията се провежда под американско командване. През август той влиза в Неапол в състава на резервните сили, съвместно с френския крайцер Jeanne d’Arc. На 23 август отплава от порта към Тулон, за да замени крайцера Aurora в състава на групата за обстрел на Тулон. На 24 август той пристига и започва обстрел над фортовете St Madrier. На 30 август „Сириус“, съвместно с крайцера Dido, излиза от американско командване се връща в подчинение на командването на Средиземноморския флот, продължавайки служба на този театър. На 13 септември „Сириус“ представлява Великобритания в качеството на флагмански кораб по време на церемониалното влизане на съюзниците в Тулон.

В състава на силите в Егейско море

През октомври 1944 г. крайцерът е преведен в състава на британските сили в Егейско море за провеждането на операциите по превземане на островите в Егейско море и материкова Гърция (операция Manna). На 15 октомври той пристига в Атина. На 27 октомври стоварва десант на Diskopi.

През ноември и декември, крайцерът заедно с ескадрата е насочен в източното Средиземноморие за защита на конвойни операции. На 18 декември крайцера взема на борда си моряци от остров Митилини.

Базиране в Малта

През януари 1945 г. крайцерът, заедно с ескадрата, е преведен в Малта, където в този момент се намират министърът на външните работи на Великобритания Антъни Идън и Държавния секретар на САЩ в навечерието на конференцията на съюзниците в Ялта. От февруари до май крайцерът заедно с ескадрата оказва поддръжка в Средиземно море, базиран в Малта. След победата крайцерът остава в Средиземно море за поддръжка на операциите в Егейско и Адриатическо морета. До края на бойните действия с Япония на корабите се провежда обширна подготовка за служба в Далечния изток.

Следвоенна служба

Крайцерът остава в Средиземно море до 17 февруари 1946 г., след което се насочва за ремонт във Великобритания. След края на ремонта в Портсмът „Сириус“ участва в освещаването на военния мемориал в памет на рейда над Сен Назер в хода на Втората световна война. През същата година той присъства на кралския преглед в Клайд. Крайцерът е изваждан от строя през 1947 г., поради некомплектоване с екипаж, но още на следващата година отново влиза в строй. През април 1949 г. крайцерът е изведен в резерв. След шест години в резерва на флота крайцерът е отписан от списъците и продаден за скрап на BISCO, за разборка на Hughes Bolcow в Blyth, където пристига на 15 октомври 1956 г.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
• Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, Эксмо, 2012. ISBN 978-5-699-53781-5. с. 112.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
• M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
• Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.

Външни препратки

• DIDO AA cruisers (1940 – 1942) ((en))
• Gordon Smith. Naval-History.net – HMS SIRIUS // Архивиран от оригинала на 2012-12-12. Посетен на 2012-09-30. (на английски)
• Gudmundur Helgason. uboat.net – The U-boat War 1939 – 1945 HMS Sirius (82) // Архивиран от оригинала на 2012-12-12. Посетен на 2012-09-30. (на английски)
• Mike. World War 2 Cruisers. HMS Sirius (C82) // Архивиран от оригинала на 2012-12-12. Посетен на 2012-09-30. (на английски)
• В Общомедия има медийни файлове относно Сириус (лек крайцер, 1940)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Sirius (1940) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​