Сихоте Алин
Сихоте Алин (на руски: Сихотэ-Алинь) е планинска система в Далечния изток на Русия, разположена на територията на Приморски и Хабаровски край.
| Сихоте Алин Сихотэ-Алинь | |
 Есен в Сихоте Алин | |
  Местоположение в Далекоизточния федерален окръг | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  РусияПриморски край Хабаровски край |
| Най-висок връх | Тордоки Яни |
| Надм. височина | 2090 m |
| Геология | |
| Възраст | мезозойска ера |
| Сихоте Алин в Общомедия | |
| Сихоте Алин | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Central Sikhote-Alin |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение | Русия |
| Тип | Природно |
| Критерии | i, ii, iv, vi |
| Вписване | 2001 (25-а сесия) |
| Сихоте Алин в Общомедия | |
Простира се на 1200 km покрай брега на Японско море от залива Петър Велики на юг до езерото Кизи на север, долното течение на река Амур, долината на река Усури и Приханкайската низина на запад. Ширина 200 – 250 km. Средна височина 800 – 1000 m, максимална връх Тордоки Яни 2090 m (), разположен в северната ѝ част, в басейна на река Анюй (десен приток на Амур).[1]
Геоложки строеж, полезни изкопаеми редактиране
Голяма част от планината е изградена от глинести шисти и пясъчници с триаска, юрска и кредна възраст. По оста на планинската система се простира Сихоте-Алинската антиклинала, в ядрото на която се откриват палеозойски, основно пермски наслаги, пронизани от многочислени интрузии. Чрез дълбок разлом, наречен Централен Сихоте-Алински шев, Сихоте-Алинската антиклинала е отделена от Източната синклинала. От двете страни на шева са се внедрили основни и ултраосновни интрузивни скали. Източната синклинала е изградена от юрски и кредни наслаги, в приморските части са препокрити с мезокайнозойски андезити и базалти.[1]
В недрата на Сихоте Алин се намират залежи от злато, олово и други цветни метали, а в тектонските падини има големи залежи от каменни и кафяви въглища.[1]
Географска характеристика редактиране
Релеф редактиране
Планинската система Сихоте Алин се състои от редица хребети, масиви и плата, разделени от многочислени дълбоки речни долини. Северната част представлява високо плато, изградено основно от базалти, стръмно спускащо се на изток към Японско море. Отделни по-малки базалтови плата се срещат и в южните ѝ части. Централната част се състои от високи планински хребети със североизточно направление, изградени от гранити и по-рядко от вулканогенни и метаморфни скали. На запад тесни тектонски падини разделят крайните хребети (височина 900 – 1300 m): Син, Източен Син, Студен и др. Бреговата линия покрай Татарския проток и Японско море (освен бреговете на залива Петър Велики) е слабо разчленена, но в същото време е усложнена от ингресионни заливи в устията на реките (заливите: Съветска Гаван, Владимир, Олга и др.).[1]
Климат редактиране
Климатът в планината е умерен, с мусонно влияние. Зимата е доста сурова и почти безснежна. Средната януарска температура на запад е от –22 °C до –26 °C, на изток (в приморската част) от –10 °C до –12 °C. Лятото е топло, на юг горещо и дъждовно. Средна юлска температура по западните склонове до 21 °C, а по източните – до 19 °C. Годишната сума на валежите варира от 600 – 800 mm по западните склонове, до 1000 mm в централните части.[1]
Води редактиране
От западните склонове на планината водят началото си реки принадлежащи към водосборния басейн на река Амур: Усури с притоците си Арсеневка (ляв), Журавльока, Малиновка, Голяма Усурка, Бикин, Подхарьонок и Хор (десни); Немта, Анюй, Гур, Яй и др. От източните склонове към Японско море текат къси, типично планински реки: Партизанская, Киевка, Авакумовка, Кема, Самарга, Копи, Тумнин и др. Речният режим на реките в планината се характеризира с ясно изразено зимно маловодие и мощно пролетно-лятно пълноводие.[1]
Ландшафтни зони редактиране
Благодарение на значителното си простиране от север на юг ландшафните зони в планината се отличават значително една от друга. Съществени разлики се наблюдават между източната, планинска приморска част и западните склонове и предпланински участъци. През зимата е ясно изразено топлото влияние на Японско море в крайбрежните райони.[1]
Растителност, животински свят редактиране
Растителността в Сихоте Алин е изключително разнообразна. В южната и централната част на височина до около 500 m планината е покрита със смесена иглолистно-широколистна тайга с преобладаващи манджурски видове растения (кедър, белокора ела, клен, ясен, липа). По долините на реките се срещат кадифено дърво, диво грозде, японски лимон, а по склоновете над тях – участъци от дъбови гори, развити върху кафяви горски почви. Северната част е заето основно от иглолистни гори (аянски смърч, белокора ела и др.). В по-високите части растителността има тундров характер. От ендемичната растителност се срещат хвойната микробиота и олгинска лиственица.[1]
До началото на 80-те години в предпланините на Сихоте Алин живее ендемичен подвид на леопарда, наречен амурски леопард. Сибирският тигър е друг подвид голяма котка, обитаваща района. Освен тях в планината обитават кафява и черна мечка, дива свиня, зубър, различни видове птици и влечуги.[1]
На територията на Сихоте Алин се намира Сихоте Алинският резерват.[1]
През 2001 г. Сихоте Алин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като природен обект. Това е четиринадесети поред обект от Русия, включен в списъка. [2]
Историческа справка редактиране
Първото запознаване с планината е извършено през 1853 – 54 г. от руския изследовател Дмитрий Орлов, участник в експедицията на капитан Генадий Невелски, който пръв пресича Сихоте Алин в северната ѝ част. През 1860 – 62 и 1865 – 67 г. руският лесничей и топограф Алексей Будишчев, заедно със своите подчинени 9 пъти пресичат планината в различни направления и извършват мащабни топографо-геодезически снимки, на базата на които е изработена първата карта на Сихоте Алин. От 1867 до 1869 г. южните и централните ѝ части са изследвани от бъдещия знаменит изследовател на Централна Азия руския географ Николай Пржевалски. През 1902 – 03 и от 1906 до 1910 г. комплексни физикогеографски изследвания са извършени от руския географ и писател Владимир Арсениев.