Славка Пушкарова
Славка Георгиева Чакърова-Пушкарова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Славка Пушкарова | |
| българска учителка и революционерка | |
 Милан Матов, Владимир Асенков, Славка Пушкарова | |
| Родена |
1879 г.
|
|---|---|
| Починала | 1956 г.
|
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Георги Чакъров |
| Славка Пушкарова в Общомедия | |
Биография редактиране
Славка Чакърова е родена през 1879 година[1] в град Струга в семейството на възрожденеца Георги Чакъров и жена му Агния. Братята ѝ Александър и Станислав също са революционери, а сестра ѝ Анастасия Узунова е майка на друг деец на ВМОРО Христо Узунов; другата ѝ сестра Елисавета участва в изработването на Стружкото бойно знаме (1903).[2]
Славка завършва българската девическа гимназия в Солун в 1895 година[3] и веднага започва да учителства в Струга. Там създава женско дружество „Светлина" заедно с Костадина Хаджова, сестра си Анастасия, Царева Гълъбова и други. Освен с просветна дейност дружеството се занимава и с разпространяване на идеята за освобождение.[2]
Славка Чакърова ушива знамето на първата чета от околията. Знамето е направено от черно кадифе от едната страна и червен атлаз от другата. Две години по-късно прави друго знаме с лъв и мома във вериги и разплетени коси. Това знаме се вее в четата на Милан Матов, а днес е положено във Военно-историческия музей.
По-късно Славка Чакърова заминава да учителства в Охрид. Там около нея се събира голяма група жени революционерки: Василка Размова, Поликсена Мосинова, Константина Бояджиева, Клио Самарджиева, Атина Шахова, Аспасия Каневчева, Костадина Настева,[2] Фания Шулева, Флора Лещарова. Една от големите им акции в периода 1899 - 1900 година е пренасянето на оръжие за четите: използвайки сватбата на сестра си Елисавета в Струга, Славка и поканените ѝ колежки нареждат пушки и патрони на дъното на няколко лодки, превозват ги по Охридското езеро и ги складират пътьом в манастира „Пречиста“.[2]
След Охрид Славка заминава за Скопие, където учителства четири години и продължава революционната си дейност. Там тя среща бъдещия си съпруг Никола Пушкаров, Стоян Каблешков (брат на Тодор Каблешков) и други . Става секретарка на местния революционен комитет. Тук отново около нея се събират революционерки като Люба Кюпева от Велес, Янка Каневчева от Охрид и Амалия Примджанова, все бъдещи съпруги на видни дейци на ВМОРО.[4] С наближаването на датата за Илинденско-Преображенското въстание Славка и групата около нея организират набиране на парични средства за оръжие.[5] След избухването на въстанието тя става заместник на мъжа си, който заминава за България, за да поведе чета.
След разгрома на въстанието тя се опитва да се върне в Струга минавайки през Солун, като пренася със себе си патрони и оръжие. На солунската гара е претърсена и арестувана. Изправена пред съд, но след протести в България освободена и екстрадирана там.[6]
През 1906 г. сключва брак с Никола Пушкаров. В София, където живеят, тя дълги години се занимава с обществена и благотворителна дейност. За нея Христо Миланов Матов пише: Ако има пример на майка Тереза в македонските среди, това е Славка Чакърова-Пушкарова, която посвети живота си на чуждите страдания и на грижа за сираците.[5]
Родословие редактиране
| Стефан Чакъров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Апостол К. Матов | Петра Матова | Георги Чакъров (1829 – 1892) | Агния Сапунджиева | Атанас Чакъров | Апостол Н. Чакъров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Узунов (1842 – 1887) | Анастасия Узунова (1862 – 1948) | Александър Чакъров (1869 – 1910) | Славка Пушкарова (1879 – 1956) | Никола Пушкаров (1874 – 1943) | Станислав Чакъров (1884 – ?) | Иван Чакъров | Кръсто Чакъров (1841 – ?) | Наум Чакъров (1869 – 1903) | Георги Чакъров (1871 – 1947) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Георги Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Перикъл Дудулов (около 1869 – ?) | Аспасия Дудулова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Матов, Христо Миланов. Мълчаливецът от Струга: Очерк за живота и делото на македонския революционер Христо Матов. София, Издание на ВМРО-СМД, 1993. с. 80.
- ↑ а б в г Бошнакова, Милкана. Македонските следовници на Райна княгиня или историята на стружкото бойно знаме от 1903 г. // Библиотека 6 (XXII (LXI)). Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", 2015. с. 276.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 159.
- ↑ 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ а б в Бошнакова, Милкана. Македонските следовници на Райна княгиня или историята на стружкото бойно знаме от 1903 г. // Библиотека 6 (XXII (LXI)). Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", 2015. с. 277.
- ↑ Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
- ↑ Парцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.