Согле (на македонска литературна норма: Согле; на албански: Sogli) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

Согле
Согле
— село —
Поглед към Согле.
Поглед към Согле.
41.5908° с. ш. 21.5528° и. д.
Согле
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина433 m
Население137 души (2002)
Пощенски код1415
МПС кодVE
Согле в Общомедия

География редактиране

Согле е село в централната част на областта Азот, разположено на 37 километра югозападно от град Велес, на левия бряг на река Бабуна. В селото има манастир „Рождество Богородично“ и църква „Свети Пантелеймон“, чийто строеж започва в 1990 година и е изписана от Новица Трайковски от Скопие.[1]

История редактиране

На 1,5 km южно от селото в Бабуна са развалините на късноантичната и средновековна крепост Марково кале.[2]

В XIX век Согле е албанско село във Велешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Согле има 400 жители арнаути мюсюлмани.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Согле (Sogle) като албанско село.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Ламбри Н. Ангелов от Дарец е български кмет на Согле от 12 май 1943 година до 15 юни 1943 година. След това кметове са Йордан Ив. Бухов от Неготино (30 септември 1943 - 19 ноември 1943), Кирил Ан. Групчев от Охрид (19 ноември 1943 - 12 август 1944) и Кирил Ил. Симов от Тетово (12 август 1944 - 9 септември 1944).[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 137 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 54
албанци 77
турци 3
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Бележки редактиране

  1. Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 339.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2009