Сонно Джои

„Сонно Джои“ (на японски: 尊皇攘夷, „Почитай императора, изгони варварите“) представлява японска и китайска политическа философия и социално движение, повлияно от неоконфуцианството, което става основен политически лозунг в периода 1850 – 1860 г., преди свалянето на шогуната Токугава (т.нар. период „Бакумацу“)

Гравюра от 1861 г., показваща сумист, който изхвърля чужденец в Йокохама

Зараждане редактиране

Етимология редактиране

Първоначално този лозунг се появява в Китай по време на Източната династия Джоу и по-конкретно в т.нар. „Пролетен и есенен период в Китай“ и се отнася до усилията на китайските феодални владетели да отблъснат варварите. Магистратът Гуан Джун от кралство Ци започва политика, наречена „Почитай краля, изгони варварите“, която е подета и от други владетели.^[1] Самият Конфуций възхвалява Гуан Джун за това че се опитва да съхрани китайската цивилизация. С пренасянето на конфуцианството в Япония този лозунг навлиза с превода си „Сонно Джои“.^[2]

Философия редактиране

Философския смисъл на фразата в Япония може да се проследи от началото на 17 век когато конфуцианските учени Ямазаки Ансай и Ямага Соко в своите творби поставят японския императорски двор над останалите управляващи родове по света. Тези идеи са доразвити от представителя на движението „Кокугаку“ (букв. Наука за държавата) Мотоори Норинага, както и в теорията за абсолютна преданост към императора на Япония (尊皇論, сонно:рон) на Такеноучи Шикибу според която шогуната Токугава стои под императорската институция. Представителят на школата „Митогаку“ (水戸学) Аизава Сейшисай използва термина в своя труд „Шинрон“ (新論, букв. Нова теза), но там се има предвид почитта на шогуната Токугава към императора, а изгонването на варварите се свързва със забраната на християнството.

Влияние редактиране

През XVIII и XIX век зачестяват инцидентите с чужди кораби в японски води, която псотавя на изпитание политиката на национална изолация (Сакоку) на Япония. Сонно Джои прераства в реакция срещу Конвенцията от Канагава от 1854 г., която отваря няколко японски пристанища за чуждестранна търговия. Отварянето на страната от комодор Матю Пери среща яростната съпротива на самурайската каста. Неспособността на шогуната Токугава да се противопостави на чужденците, въпреки желанието на императорския двор дава повод на Йошида Шоин и други противници на шогуната да разпространяват идеите си, че военното правителство на Токугава е отслабено и трябва да бъде заменено от форма на държавно управление, която да изпълни волята на императора.

Тази идея е възприета от няколко непокорни самурайски клана от провинциите Сацума и Чошу както и от императорския двор. Император Комей лично изразява подкрепата си, и в разрез с вековната традиция, започва активно да се меси в държавните дела. Той се противопоставя на неравноправните договори, подписани между Япония и западните държави и се опитва да влияе на избора на следващ шогун. През март 1863 г., той издава заповед да се „изгонят варварите“ (攘夷勅命), но шогуната няма намерение да я осъществи. Това води до нападения над чужденци и правителствени служители, обстрелване на чужди кораби в Шимоносеки и отделни нападения от самураи без господари (Ронин). Най-известният случай е убийството на британския търговец Чарлз Ленъкс Ричърдсън.

В отговор на това западните сили отговарят с искането за репарации и бомбардировки на Кагошима. Тези инциденти показват неспособността на шогуната да се противопостави на западната военна мощ и допълнително отслабват шогуната. Впоследствие Сацума и Чошу се обединяват, свалят военното правителство на Токугава и допринасят за реставрацията Мейджи. Лозунгът „Сонно Джои“ никога не е бил политика на шогуната или разбунтувалите се кланове. Сацума, например, осъществява връзки със Запада, купува оръжия, кораби и тн.

След реставрацията Мейджи, лозунгът е заменен с „Фукоку Кьохей“(富国強兵, богата държава – силна армия).

Бележки редактиране

↑ Poo, Mu--chow (2005). Enemies of Civilization. Albany State University of New York Press p. 65
↑ Holcombe, Charles (2010). A History of East Asia: From the Origins of Civilization to the Twenty-first Century, Cambridge University Press. p. 216.

Литература редактиране

Akamatsu, Paul. (1972). Meiji 1868: Revolution and Counter-Revolution in Japan (Miriam Kochan, translator). New York: Harper & Row
Beasley, William G. (1972). The Meiji Restoration. Stanford: Stanford University Press
Craig, Albert M. (1961). Chōshū in the Meiji Restoration. Cambridge: Harvard University Press
Jansen, Marius B. and Gilbert Rozman, eds. (1986). Japan in Transition: from Tokugawa to Meiji. Princeton: Princeton University Press. OCLC 12311985
Jansen, Marius B. (2000). The Making of Modern Japan. Cambridge: Harvard University Press; OCLC 44090600
Shiba, Ryotaro. (1998). The Last Shogun: The Life of Tokugawa Yoshinobu. Tokyo: Kodansha

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sonnō jōi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Poo, Mu--chow (2005). Enemies of Civilization. Albany State University of New York Press p. 65

[2] Holcombe, Charles (2010). A History of East Asia: From the Origins of Civilization to the Twenty-first Century, Cambridge University Press. p. 216.

[1]

[2]