Сотир (дем Суровичево)
Сотир (на гръцки: Σωτήρας, Сотирас, катаревуса: Σωτήρ, Сотир, на турски: Sotur, Сотур) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Сотир Σωτήρας | |
| — село — | |
 Църквата в Сотир | |
  Сотир  Сотир  Сотир | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 603 m |
| Население | 89 души (2021 г.) |
| Сотир в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 34 километра югоизточно от град Лерин (Флорина), на 3 километра югозападно от демовия център Суровичево (Аминдео) по железопътната линия, водеща към Кайляри (Птолемаида).
История редактиране
В Османската империя редактиране
През османската епоха селото е заселено от българи, за което говори и християнското му име Сотир. Но през XVIII век Али паша Янински заселва в Сотир и в съседните села Спанци и Гулинци турци юруци. В края на XIX век Сотир е смесено турско-циганско мюсюлманско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Судиръ като влашко село.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сотер (Sotère) е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 25 домакинства и 73 жители цигани и втори път като село в каза Джумали с 95 домакинства и 18 жители мюсюлмани и 300 българи.[2]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Сотир:
| „ | Село Сотир с 20 мохамедански къщи, от които се взима данък от 1080 пиастри. Това село е разположено вблизост до езерото Порофич. Жителите му се занимават със земеделие, скотовъдство и риболовство.[3] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сотир в 1900 година живеят 200 турци и 140 цигани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сотир е чисто турско село в Леринската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сотир има 25 къщи турци.[6] След Гръцко-турската война при обмяната на населението между Турция и Гърция мюсюлманското население от Сотир, Спанци и Гулинци се изселва и на негово място са заселени бежанци от Кавказ.
Преброявания редактиране
- 1913 – 340 души
- 1920 – 327 души
- 1928 – 137 души
- 1940 – 248 души
- 1951 – 186 души
- 1961 – 162 души
- 1971 – 153 души
- 2001 – 142 души
- 2011 – 108 души
Бележки редактиране
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85 и 96-97.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)