Союз ТМ-24 е пилотиран космически кораб от серията „Союз ТМ“ към станцията „Мир“ и 100-тен полет по програма „Союз“.

Союз ТМ-24
Данни за кораба
Ракета-носителСоюз-У (GRAU 11A511У)№ Х15000-077
Полет на Союз №100
Име на корабаСоюз ТМ № 73
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт17 август 1996 13:18:03 UTC
Скачване19 август 1996 14:50:23 UTC
Място на скачванеМир, ПхО ББ
Разкачване2 март 1997 03:24:57 UTC
Кацане2 март 1997 06:44:16 UTC
Място на кацане47° с. ш. 69° и. д. / 47.49° с. ш. 69.24° и. д., 128 км източно от гр. Аркалък, Казахстан
Продължителност на полета196 денонощия 17 часа 26 минути 13 секунди
Апогей287,4 км
Перигей235,1 км
Инклинация51,56°
Период89,8 мин
Маса7150 кг
NSSDC_ID1996-047А
NORAD ID24280
Данни за екипажа
Членове на екипажа3 при излитането, 3 при кацането
Позивна„Фрегат“
КацанеКорзун, Калери – Союз ТМ-24
Еньоре – Союз ТМ-23
Продължителност на полетаКорзун, Калери – 196 денонощия 17 часа 26 минути 13 секунди
Еньоре – 15 денонощия 18 часа 23 минути 37 секунди
Разкачване7 февруари 1997 16:28:01 UTC ПхО ББ
Скачване7 февруари 1997 16:51:27 UTC Квант-1
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Союз ТМ-23 Союз ТМ-25
Союз ТМ-24 в Общомедия

Екипаж редактиране

При старта редактиране

Основен редактиране

Дублиращ редактиране

При кацането редактиране

  • Първоначално в основния екипаж влизат Г. Манаков и П. Виноградов. По време на подготовката за полета се открива, че командирът Манаков е прекарал микроинфаркт, поради което са заменени от дублиращия екипаж.

Параметри на мисията редактиране

  • Маса: 7150 кг
  • Перигей: 235,1 км
  • Апогей: 287 км
  • Наклон на орбитата: 51,56°
  • Период: 89,8 мин

Описание на полета редактиране

„Союз ТМ-24“ извежда в орбита 22-ра основна експедиция на станцията „Мир“. Третият член на основния екипаж – американката Шанън Лусид е на борда.

По време на полета се изпълнява френската изследователска програма „CASSIOPÈE“ се извършват физиологични и неврологични експерименти. Някои от тези експерименти са записани като уроци за преподаване. След 15-дневен полет екипажът на 21-ва основна експедиция, заедно с Клоде Еньоре се приземява успешно.

На следващия ден със станцията се скачва товарния космически кораб Прогрес М-32, носещ на борда си храна, облекло, консумативи и оборудване. През септември със станцията се скачва совалката Атлантис, мисия STS-79. Тогава е заменена Ш. Лусид като член на основната експедиция с Джон Блаха. Ш. Лусид поставя рекорд по продължителност на полета сред американските астронавти. Нейното постижение е второ (след Санита Уилиамс) сред жените-астронавти.

През ноември със станцията е скачен товарният космически кораб Прогрес М-33, носещ на борда си храна, консумативи и оборудване. През януари на свой ред Блаха е заменен с Джери Лененджър като член на основната експедиция при следващия полет на совалката „Атлантис“, мисия STS-81.

Космически разходки редактиране

Участници Начало Край Продължителност
1 Александър Калери
Валерий Корзун
2 декември 1996 15:54 UTC 2 декември 1996 21:51 UTC 5 часа и 57 минути
2 Александър Калери
Валерий Корзун
9 декември 1996 13:52 UTC 9 декември 1996 13:52 UTC 6 часа и 36 минути

На 23 февруари 1997 г. става пожар в системата за осигуряване на кислород в атмосферата на станцията. Пожарът е овладян бързо, но случая е разгледан анализиран, както в Центъра за управление на полетите, така и от специалистите от „CNES“ и „NASA“ (на борда на станцията по това време се намират шест души: руснаците В. Корзун, А. Калери, В. Циблиев и А. Лазуткин, немеца Райнхолд Евалд и американеца Джери Лененджър).

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране