Списък на владетелите на Молдова

Уикимедия списък

Това е списък на управителите на Княжество Молдова до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.

Молдовските владетели носят българските титули войвода или господар. От 1564 г. столица на Молдавия е Яш. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата – румънска кирилица.

В периода 15 септември – 27 октомври 1642 г. в столицата на княжеството се провежда известния Яшки събор, като от предходната 1641 г. в Яш по молба на Василий Лупу са изпратени от Вселенската патриаршия в Цариград мощите на Петка Българска.

Години на управление Име Румънско име Династия Бележки
Драгоши
1352 – 1353 Драгош Dragoş Драгоши
1354 – 1358 Сас Sas Драгоши
1359 Балк Balc Драгоши
Мушати
1359 – 1365 Богдан I Bogdan I Мушати
1365 – 1373 Лацко Мушати
1373 – 1375 Костя Мушат Мушати основател на династията Мушати и роднина на Иванко I Басараб (със сигурност, но не е ясно в каква родствена степен). Мушати в буквален превод на български значи Красиви.
1371 – 1391 Петър І Мушат Мушати
1391 – 1394 Роман I Мушат Мушати
1394 – 1399 Стефан I Мушат Мушати
1399 – 1400 Юга Еднокрак Мушати
1400 – 1432 Александър I Добрия Мушати
1432 – 1433 Илия I Мушати
1433 – 1435 Стефан II Мушати
1435 – 1436 Илия I Мушати 2-ри път
1436 – 1443 Илия I и Стефан II Мушати съвместно управление
1443 – 1447 Стефан II Мушати 2-ри път
1447 Петър II Мушати
1447 – 1448 Роман II Мушати
1448 – 1449 Петър II Мушати 2-ри път
1449 Чубер Мушати
1449 Александрел Мушати
1449 – 1451 Богдан II Мушати
1451 – 1452 Петър III Арон Мушати
1452 – 1454 Александрел Мушати 2-ри път
1454 – 1455 Петър III Арон Мушати 2-ри път
1455 Александрел Мушати 3-ти път
1455 – 1457 Петър III Арон Мушати 3-ти път
1457 – 1504 Стефан III Велики Мушати
1504 – 1517 Богдан III Кривия Мушати
1517 – 1527 Стефан IV Стефаница Мушати
1527 – 1538 Петър IV Рареш Мушати
1538 – 1540 Стефан V Лакуста Мушати
1540 – 1541 Александър Корня Мушати
1541 – 1546 Петър IV Рареш Мушати 2-ри път
1546 – 1551 Илия II Рареш Мушати
1551 – 1552 Стефан VI Рареш Мушати
1552 Йоан Жолдя Мушати
1552 – 1561 Александър III Лепушняну Мушати 1-ви път
1561 – 1563 Деспот Водя (Йоан Якоб Хераклид) Мушати грък
1563 – 1564 Стефан VII Томша Мушати
1564 – 1568 Александър III Лепушняну Мушати 2-ри път
1568 – 1572 Богдан IV Лепушняну Мушати
1572 – 1574 Йоан Лютий Мушати Басараби-Дракулещи
Басараби-Дракулещи и Мушати
1574 – 1577 Петър VI Куция Дракулещи 1-ви път
1577 Иван Подкова Хетман
1578 – 1579 Петър VI Куция Дракулещи 2-ри път
1579 – 1582 Янку Сасул Богдан-Мушат незаконен син на Петру Рареш
1582 – 1591 Петър VI Куция Дракулещи 3-ти път
1591 – 1592 Арон Тиран Богдан-Мушат 1-ви път, син на Александър III Лепушняну
1592 Александру III Злия Богдан-Мушат син на Богдан IV
1592 Петър VII Казак Богдан-Мушат син на Александър III Лепушняну
1592 – 1595 Арон Тиран Богдан-Мушат 2-ри път
1595 Стефан VIII Разван
Басараби-Дракулещи и Могили
1595 – 1600 Йеремия Могила Могили 1-ви път, син на Петру Рареш
1600 Михай Витязул Дракулещи
1600 – 1606 Йеремия Могила Могили 2-ри път
1606 – 1607 Симеон Могила Могили
1607 Михаил Могила Могили 1-ви път
1607 Константин Могила Могили 1-ви път
1607 Михаил Могила Могили 2-ри път
1607 – 1611 Константин Могила Могили 2-ри път
1611 – 1615 Стефан IX Томша 1-ви път
1615 – 1616 Александър Могила Могили
1616 – 1619 Раду Михня Дракулещи
Различни династии
1619 – 1620 Гаспар Грациани
1620 – 1621 Александру IV Илияш Богдан-Мушат 1-ви път, племенник Петру VI, Арон Тиран и Богдан IV.
1621 – 1623 Стефан IX Томша 2-ри път
1623 – 1626 Раду Михня Дракулещи 2-ри път
1626 – 1629 Мирон Могила Могили 1-ви път
1629 – 1630 Александър V Коконул Дракулещи 1-ви път
1630 – 1631 Мойсей Могила Могили 1-ви път
1631 – 1633 Александру IV Илияш Богдан-Мушат 2-ри път
1633 Мирон Могила Могили 2-ри път
1633 – 1634 Мойсей Могила Могили 2-ри път
1634 – 1653 Василий Лупу 1-ви път
1653 Георги Стефан 1-ви път
1653 Василий Лупу 2-ри път
1653 – 1658 Георги Стефан 2-ри път
1658 – 1659 Георги Гика Гика
1659 Константин Щербан 1-ви път
1659 – 1661 Стефаница Лупу 1-ви път
1661 Константин Щербан
1661 Стефаница Лупу 2-ри път
1661 – 1665 Евстатий Дабижа
1665 – 1666 Георги Дука 1-ви път
1666 – 1668 Илиас Александър Богдан-Мушат син на Александър VII
1668 – 1672 Георги Дука 2-ри път
1672 – 1673 Стефан Петричейку 1-ви път
1673 Думитрашку Кантакузино 1-ви път
1673 – 1674 Стефан Петричейку 2-ри път
1674 – 1675 Думитрашку Кантакузино 2-ри път
1675 – 1678 Антон Росети Росети
1678 – 1683 Георги Дука 3-ти път
1683 – 1684 Стефан Петричейку 3-ти път
1684 – 1685 Думитрашку Кантакузино Кантакузин 3-ти път
1685 – 1693 Константин Кантемир Кантемири
1693 Димитрие Кантемир Кантемири 1-ви път, син на Константин Кантемир
1693 – 1695 Константин Дука 1-ви път
1695 – 1700 Антиох Кантемир Кантемири 1-ви път
1700 – 1703 Константин Дука 2-ри път
1703 Йоан Бухуш Логотет 1-ви път
1703 – 1705 Михай Раковица Раковица 1-ви път
1705 – 1707 Антиох Кантемир Кантемири 2-ри път
1707 – 1709 Михай Раковица 2-ри път
1709 – 1710 Йоан Бухуш Логотет 2-ри път
1709 – 1710 Николаос Маврокордатос Маврокордатос 1-ви път
1710 – 1711 Димитрие Кантемир Кантемири 2-ри път, син на Константин Кантемир
Управление на фанариотите (1711 – 1849)
1711 Лупу Костаки Каймакам
1711 Йоанис Маврокордатос Маврокордатос брат на Николаос Маврокордатос; той е и владетел на Влашко
1711 – 1715 Николаос Маврокордатос Маврокордатос 2-ри път
1715 – 1726 Михай Раковица Раковица 3-ти път
1726 – 1733 Григоре II Гика Гика 1-ви път; племенник на Григоре I Гика; той е също така владетел на Влашко
1733 – 1735 Константинос Маврокордатос Constantin III Mavrocordat Маврокордатос 1-ви път
1735 – 1739 Григоре II Гика Grigore II Ghica Гика 2-ри път; племенник на Григоре I Гика
Руска военна администрация (1739)
1739 – 1741 Григоре II Гика Гика 3-ти път; племенник на Григоре I Гика
1741 – 1743 Константинос Маврокордатос Маврокордатос 2-ри път
1743 – 1747 Йоанис Маврокордат Маврокордатос
1747 – 1748 Григоре II Гика Grigore II Ghica Гика 4-ти път; племенник на Григоре I Гика
1748 – 1749 Константинос Маврокордатос Маврокордатос 3-ти път
1749 Йордаке Ставраки
1749 – 1753 Константин Раковица Раковица 1-ви път
1753 – 1756 Матей Гика Гика той е също така владетел на Влашко
1756 – 1757 Константин Раковица Раковица
1757 – 1758 Скарлат Гика Scarlat I Ghica Гика син на Григоре II Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Влашко
1758 – 1761 Йоан Теодор Калимахи Калимахи
1761 – 1764 Григорий Калимахи Калимахи 1-ви път
1764 – 1767 Григоре III Гика Ghica Гика 1-ви път; син на Александру Гика; той е също така владетел на Влашко
1767 – 1769 Григорий Калимахи Калимахи 2-ри път
1769 Константинос Маврокордатос Маврокордатос 4-ти път
Руска военна администрация (1769 – 1774)
1774 – 1777 Григоре III Гика 2-ри път
1777 – 1782 Константин Морузи
1782 – 1785 Александър I Маврокордат Маврокордато
1785 – 1786 Александър II Маврокордат Маврокордато
1786 – 1788 Александър Ипсиланти Стари Ипсиланти
Руско-австрийска окупация (1787 – 1791)
1788 Маноле Русет
Руска военна администрация (1788 – 1791)
1792 – 1793 Александър VIII Мурузи Alexandru VIII Moruzi Морузи 1-ви път; той е също така владетел на Влашко
1793 – 1795 Михаил Суцу
1795 – 1799 Александър Калимахи Калимахи
1799 – 1801 Константин Ипсиланти Ипсиланти
1801 – 1802 Александър Суцу Suţu Суцу
1802 Йордаке Конта Логотет
1802 – 1806 Александър Мурузи Морузи 2-ри път
1806 Скарлат Калимахи Калимахи 1-ви път
1806 Йордаке Русет-Розновану Каймакам
1806 – 1807 Александър Морузи Морузи 3-ти път
Руска военна администрация (1806 – 1812)
1807 Александър Ханджери Ханджери номинално
1807 – 1810 Скарлат Калимахи Калимахи номинално; 2-ри път
1807 – 1812 Вениамин Костаке яшки митрополит номинално; 1-ви път
1812 – 1819 Скарлат Калимахи Калимахи 3-ти път
1819 – 1821 Михаил Суцу Суцу
1819 Сенескалс Ману и Яноваки Ризос-Нерулос
1821 Вениамин Костаке яшки митрополит 2-ри път
1821 Александър Ипсиланти Ипсиланти
Османска окупация (1821 – 1822)
1821 – 1822 Стефан Богориди Каймакам
1822 – 1828 Йоница Санду Стурдза Стурдза
Руска военна окупация (1828 – 1834)
1834 – 1849 Михаил Стурдза Стурдза
1849 – 1853 Григорий Александру Гика Гика 1-ви път
Руска военна окупация (1853 – 1854)
1854 – 1856 Григорий Александру Гика Гика 2-ри път
Извънреден административен съвет (1856)
1856 – 1857 Теодор Балш
1857 – 1858 Николай Богориди
1858 – 1859 Стефан Катарджиу (Йоан Кантакузино); Василий Стурдза и Анастасие Пану Тройно каймакамство
1859 – 1862 Александру Йоан Куза

На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава „Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия“, който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.

На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утвърждаваща образуването на румънска нация. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г.

Вижте също редактиране