Уикипедия

Спратли

Спратли (на виетнамски: Quần Đảo Trường Sa; на китайски: 南沙群島, Наншацюндао; на тагалог: Kapuluan ng Kalayaan; на малайски: Kepulauan Spratly) са група острови и рифове в Южнокитайско море, за които съществува териториален спор между няколко държави.[1] Архипелагът е разположен между Филипините, Малайзия и Виетнам. Наименуван е в чест на британския капитан на китоловен кораб Ричард Спартли, който забелязва остров Спартли през 1843 г. Островите имат по-малко от 2 km2 естествена площ, разпределена върху акватория от над 425 000 km2.

Спратли
Острови Спратли със знамената на владеещите ги страни.
Местоположение Виетнам
 Китай
 Тайван
 Малайзия
 Филипини
 Бруней
АкваторияЮжнокитайско море
Площ<5 km²
Население2200 души
Най-висока точка4 m н.в.
10° с. ш. 114° и. д.
Местоположение в Южнокитайско море
Спратли в Общомедия

Местоположението на архипелага в тази част на Югоизточна Азия го прави стратегически и сложен за управление. Островите нямат коренно население, но предоставят богати на риба води и съдържат значителни находища на нефт и природен газ[2][3] и като такива са важни за претендентите, които искат да установят границите си там. Някои острови имат граждански селища, но от около обитаеми 45 острова, всички съдържат военни здания, заети от военни части на Малайзия, Тайван, Китай, Филипините и Виетнам. Освен това, Бруней има претенции за изключителна икономическа зона в югоизточната част на Спратли.

География и икономика редактиране

Към 1939 г. островите Спратли са обитавани основно от морски птици.[1] Макар те да са съставени от 18 естествени острова, според китайски източник от 1986 г., те са съставени от 14 острова, 6 насипа, 113 потопени рифа, 35 подводни насипа и 21 подводни плитчини.[4]

Североизточната част на архипелага се характеризира с много ниски острови, потопени рифове и снижени атоли с корали, които често стърчат от океанските дълбини и правят плаването в тези води опасно. Всичките острови са с подобно естество: те са насипни пясъчни острови, образувани от стари понижени или потопени коралови рифове.

Островите нямат почти никаква обработваема земя, нямат коренно население и много малко от тях имат постоянни източници на питейна вода.[5]

Всички естествени острови (и някои от рифовете) са окупирани от: Филипините (7 острова и 3 рифа), Тайван (1 остров и 1 риф), Виетнам (6 острова, 16 рифа и 6 насипа) и Малайзия (7 рифа). Природните им ресурси включват риба, гуано, нефт и природен газ. През и около архипелага преминават няколко важни плавателни пътища.

През 1987 г. Китай основава малка военно постройка на рифа Йонгшу под претекст, че строи станция за измерване на морското равнище с мареограф.[6] След смъртоносна схватка с виетнамските военноморски сили, Китай създава военни съоръжения на още рифове в района на филипинските и виетнамските острови, което води до повишаване на напрежението между тези държави и Китай покрай статута на собственост на тези рифове.

Общата площ на естествените острови в архипелага е 177 ha.

# Остров Атол Площ
(ha)		 Местоположение Владение на
1 Иту Аба Тизард 46,00 10°23′ с. ш. 114°21′ и. д. / 10.383333° с. ш. 114.35° и. д. Тайван
2 Тхиту Тхиту 37,20 11°03′ с. ш. 114°17′ и. д. / 11.05° с. ш. 114.283333° и. д. Филипини
3 Уест Йорк Уест Йорк 18,60 11°05′ с. ш. 115°01′ и. д. / 11.083333° с. ш. 115.016667° и. д. Филипини
4 Спратли Спратли 13,00 8°38′ с. ш. 111°55′ и. д. / 8.633333° с. ш. 111.916667° и. д. Виетнам
5 Нортийст Норт Дейнджър 12,70 11°28′ с. ш. 114°21′ и. д. / 11.466667° с. ш. 114.35° и. д. Филипини
6 Нортуест Норт Дейнджър 12,00 11°26′ с. ш. 114°20′ и. д. / 11.433333° с. ш. 114.333333° и. д. Виетнам
7 Син Кау Юниън 08,00 9°52′ с. ш. 114°19′ и. д. / 9.866667° с. ш. 114.316667° и. д. Виетнам
8 Наншан Наншан 07,93 10°45′ с. ш. 115°49′ и. д. / 10.75° с. ш. 115.816667° и. д. Филипини
9 Санд Тизард 07,00 10°23′ с. ш. 114°28′ и. д. / 10.383333° с. ш. 114.466667° и. д. Виетнам
10 Лоаита Лоаита 06,45 10°40′ с. ш. 114°25′ и. д. / 10.666667° с. ш. 114.416667° и. д. Филипини
11 Суолоу Суолоу 06,20 7°22′ с. ш. 113°50′ и. д. / 7.366667° с. ш. 113.833333° и. д. Малайзия
12 Намийт Тизард 05,30 10°11′ с. ш. 114°22′ и. д. / 10.183333° с. ш. 114.366667° и. д. Виетнам
13 Амбойна Амбойна 01,60 7°51′ с. ш. 112°55′ и. д. / 7.85° с. ш. 112.916667° и. д. Виетнам
14 Гриърсън Юниън 01,60 9°51′ с. ш. 114°29′ и. д. / 9.85° с. ш. 114.483333° и. д. Виетнам
15 Уест Лондон Лондон 01,10 Виетнам
16 Сентръл Лондон Лондон 00,88 Виетнам
17 Флат Наншан 00,57 10°49′ с. ш. 115°49′ и. д. / 10.816667° с. ш. 115.816667° и. д. Филипини
18 Ланкиам Лоаита 00,44 10°43′ с. ш. 114°32′ и. д. / 10.716667° с. ш. 114.533333° и. д. Филипини

Флора и фауна редактиране

 
Птици на остров Иту Аба.

Растителността на островите е оскъдна. По-големите могат да издържат тропически гори и храстови гори. Трудно е да се определени кои видове са били внесени или отгледани от хората. Иту Аба е бил покрит с храсти, кокосови палми и мангрови гори към 1938 г. Ананасът е бил отглеждан там, когато е бил доходен. Според други сведения, на острова са растели папая, банан и дори бяла праскова. На някои острови, които са били развивани като курорти, са били внасяни почва и дървета, които са били засаждани там, където е нямало дървета.[7]

Общо 2927 морски вида обитават водите на архипелага, включително 776 бентални вида, 382 вида твърди корали, 524 вида морска риба, 262 вида водорасли, 35 вида морски птици и 20 вида морски бозайници и водни костенурки.[8] Земната растителност на островите включва 103 вида васкуларни растения от 39 семейства и 79 рода.[8] Островите с растителност предоставят важен хабитат за много морски птици и водни костенурки.[7] Преди островите са били обитавани от достатъчно зелени морски костенурки и ястребоклюни морски костенурки (и двата вида са застрешени), така че да бъдат използвани комерсиално. Според някои сведения, тези видове продължават да гнездят на островите, окупирани от военни части, но броят им да намалява.[7]

Морските птици използват островите за почивка, размножаване и зимуване. Срещат се: ивичест буревестник, червенокрак рибояд, Sula leucogaster, Thalasseus bergii и Gygis alba. Към момента няма много информация относно статута на популациите на морски птици, но е вероятно птиците да се местят към места за гнездене на по-малки и необезпокоявани острови.[7] Около островите присъстват няколко вида китоподобни: делфини, косатки, кашалоти и Globicephala.[9][10][11][12]

Екорегионът остава под относителна загадка. Учените фокусират изследванията си върху морската среда, докато екологията на земната среда остава относително неизвестна.[7]

История редактиране

Данните сочат, че островите са били обитавани по различни времена в историята от китайски и виетнамски рибари, а през Втората световна война от части на Френски Индокитай и Японската империя.[13][14][15] Въпреки това, няма данни за големи поселения на островите до 1956 г., когато филипинецът Томас Клома решава да завземе част от Спратли за себе си.[16]

Доказателствата за присъствие на хора в региона датира от преди 50 000 г. в пещерите на Палаван. Затова е трудно да се определи, когато за пръв път хората стъпват на Спратли. Между 600 и 3 г. пр.н.е. има миграция от изток на запад на членове от мореплавателната култура Сахюин. Възможно е те да са минали през Спратли по пътя си към Виетнам.

 
Британска карта на региона от 1801 г.

В труд на Чжао Жугуа от времето на династията Сун са дадени имената „Пясъчно протежение от хиляда ли“ (千里長沙) и „Каменни легла от 10 хиляди ли“ (萬里石塘), които са интерпретирани от някои изследователи като съответно островите Парасел и Спратли.[17] Спратли са били изследвани от династията Юен и е възможно те да са считали островите за влизащи в границите им.[18][19]

Виетнамското правителство провежда няколко географски изследвания на островите през 17 век. Виетнамска карта от 1834 г. комбинира Спратли и Парасел в един регион.[20][21] Макар Китай и Виетнам едновременно да твърдят, че владеят тези територии, никоя страна не осъзнава, че съседът ѝ също име претенции.[21]

Ранна европейска карта на Уилям Хърбърт от 1758 г. изобразява празно място там, където е архипелага Спратли, макар да са маркирани някои острови от западната му част.[22][23] Първата карта, даваща относително точно очертание на Спратли е публикувана едва през 1821 г. от хидрографа Джеймс Хорсбърг. Островите са спорадично посещавани през 19 и 20 век от мореплаватели на различни европейски сили (включително Ричард Спратли, на когото е кръстен архипелага, който посещава островите през 1840-те години с китоловния си кораб Cyrus).[24] Все пак, тези държави проявяват минимален интерес към островите. През 1883 г. немски лодки проучват Спратли и Парасел, но накрая се изтеглят след протести от страна на управата на Гуандун, представляваща династията Цин. Китай изпраща военноморски сили през 1902 и 1907 г., които поставят знамена и обозначения на островите.[25]

През 1933 г. Франция предявява претенции към Спратли и Парасел от името на тогавашната ѝ колония Виетнам. Окупира ред острови и построява две метеорологични станции, които да администрира като част от Френски Индокитай. На тази окупация се противопоставя Китай, тъй като Франция признава, че е намерила китайски рибари на островите, когато френските военни кораби посещават девет от островите.[26] През 1939 г. Япония окупира някои от островите и ги използва като бази за подводници, действащи в Югоизточна Азия. По време на японската окупация островите се наричат Шинан Шото (新南諸島), което буквално ще рече „Нови Южни острови“ и заедно с островите Парасел са поставени под японската колониална власт в Тайван.

Япония окупира Парасел и Спратли от февруари 1939 г. до август 1945 г.[27] След това те попадат под властта на Китай, тъй като Съюзниците възлагат на Китай да получи всички японски владения в този регион, но изричен наследник така и не бива упоменат.[28]

 
Рифът Суби през май 2015 г.

През 1971 г. Филипините изявяват претенции към Спратли, след като тайвански сили нападат и застрелват филипински рибар на Иту Аба.[29]

През 1958 г. Китай издава декларация, определяща териториалните му води около Спратли. Министър-председателя на Северен Виетнам, Фам Ван Донг, изпраща официално съобщение до Чжоу Енлай, заявяващо, че Северен Виетнам признава китайското решение относно 22-километровото ограничение на териториалните води.[30] И докато признава териториалните води, писмото не адресира проблема със същинските териториални граници. Северен Виетнам признава китайските претенции за Парасел и Спратли по време на Виетнамската война, тъй като Китай е мощен съюзник.

През 1988 г. обаче виетнамските и китайските ВМС влизат в схватка близо до рифа Йонгшу.[31]

При президент Ли Денхуей, Тайван обявява, че „законово, исторически и географски“ цялото Южнокитайско море и островите Спратли са територия на Тайван и осъжда действията на Малайзия и Филипините на островите през 1999 г.[32] Исканията на Китай и на Тайван относно островите са „огледални“ и двете страни си кооперират в международните преговори, тъй като имат едни и същи искания.[29][33]

Не е ясно дали Франция все още претенции към островите след Втората световна война, тъй като никой от островите, освен Иту Аба, не е обитаем. Освен това, те губят Първата индокитайска война, което слага край на господството им в региона.

През 1999 г. филипински военно морски кораб (BRP Sierra Madre) нарочно се удря в плитчина, за да може да се установи преден пост. Към 2014 г. корабът не е премахнат, а филипински морски пехотинци са стационирани на борда му.[34][35]

През май 2011 г. китайски патрулиращи лодки нападат два виетнамски кораба, изследващи нефтените находища около Спратли.[36] През същия месец китайски военни кораби откриват огън по виетнамски рибарски кораби. Тези инциденти, включващи китайските военни сили, разпалват масови протести във Виетнам, особено в Ханой и Хошимин.[37] През юли 2012 г. Националното събрание на Виетнам приема закон, според който се обозначават виетнамските морски граници, включващи Спратли и Парасел.[38][39]

На 16 април 2015 г. става ясно, че Китай строи самолетна писта на рифа Фиъри Крос в южната част на архипелага. Пистата, дълга над 3 km, покрива значителна част от острова и на нея се гледа като на възможна стратегическа заплаха за другите държави с претенции към островите като Виетнам и Филипините.

Галерия редактиране

  •  
    Heliotropium foertherianum на остров Спратли.
  •  
    Виетнамчета на остров Спратли.
  •  
    Военно гробище за виетнамски войници на рифа Сентръл Лондон.
  •  
    Изглед от Амбойна.
  •  
    Рифът Пиърсън под виетнамска админситрация.
  •  
    Възушна снимка на Иту Аба.

Източници редактиране

  1. ↑ а б Claudius Madrolle. La question de Hai-nan et des Paracels // Politique étrangère. 1939. (на френски)
  2. ↑ Owen, N. A. and C. H. Schofield, 2012, Disputed South China Sea hydrocarbons in perspective. Marine Policy. т. 36, no. 3, с. 809 – 822.
  3. ↑ Q&A: South China Sea dispute // Посетен на 30 октомври 2013.
  4. ↑ The Impact of Artificial Islands on Territorial Disputes Over The Spratly Islands, by Zou Keyuan // Архивиран от оригинала на 2016-04-10. Посетен на 2018-06-11.
  5. ↑ Mark E. Rosen. China Has Much to Gain From the South China Sea Ruling // The Diplomat. 18 юли 2016. Посетен на 27 април 2017.
  6. ↑ „South China Sea Treacherous Shoals“, Far Eastern Economic Review, 13 август 1992: с. 14 – 17
  7. ↑ а б в г д South China Sea, between the Philippines, Borneo, Vietnam, and China
  8. ↑ а б Vietnamese sea and islands – position, resources and typical geological and ecological wonders // researchgate.net.
  9. ↑ 中国海南赴南沙捕捞船队遇海豚领航 – 中国新闻 – 纽约华人网 // Архивиран от оригинала на 2016-02-05. Посетен на 2018-06-11.
  10. ↑ Hoyt E. Marine Protected Areas for Whales, Dolphins and Porpoises: A World Handbook for Cetacean Habitat Conservation and Planning. Routledge, 2012. ISBN 978-1-136-53830-8. с. 307. Посетен на 6 април 2016.
  11. ↑ Ponnampalam S.L. Opportunistic observations on the distribution of cetaceans in the Malaysian South China, Sulu and Sulawesi Seas and an updated checklist of marine mammals in Malaysia (pdf) // Raffles Bulletin of Zoology 60 (1). National University of Singapore, 2012. с. 221 – 231. Посетен на 6 април 2016.
  12. ↑ opheliaH. 2017. 2017、5月南沙最新航拍更新】出海偶遇鲸鱼&海警船和我们的船相伴航行全记录游记来蚂蜂窝,更多南沙群岛旅游攻略最新游记 Архив на оригинала от 2017-09-23 в Wayback Machine..
  13. ↑ Timeline // History of the Spratlys. www.spratlys.org. Архивиран от оригинала на 2014-03-21. Посетен на 21 март 2014.
  14. ↑ Chemillier-Gendreau, Monique. Sovereignty Over the Paracel and Spratly Islands. Kluwer Law International, 2000. ISBN 9041113819.
  15. ↑ China Sea pilot. 8th. Т. 1. Taunton, UKHO – United Kingdom Hydrographic Office, 2010.
  16. ↑ China and Philippines: The reasons why a battle for Zhongye (Pag-asa) Island seems unavoidable // China Daily Mail, 13 януари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 21 март 2014.
  17. ↑ Jianming Shen. Security Flashpoints: Oil, Islands, Sea Access and Military Confrontation. Brill, 1998. ISBN 978-9041110565. с. 156 – 159.
  18. ↑ Jianming Shen. Territorial Aspects of the South China Sea Island Disputes // Security Flashpoints: Oil, Islands, Sea Access and Military Confrontation. Martinus Nijhoff Publishers, 1998. ISBN 978-90-411-1056-5. с. 165 – 166.
  19. ↑ Ministry of Foreign Affairs of the People's Republic of China // fmprc.gov.cn.
  20. ↑ 大南一统全图 // nansha.org.cn.
  21. ↑ а б
  22. ↑ David Hancox and Victor Prescott. A Geographical Description of the Spratly Islands and an Account of Hydrographic Surveys Amongst Those Islands // Maritime Briefing 1 (6). 1995. с. 31 – 32.
  23. ↑ A correct chart of the China Seas: containing the coasts of Tsiompa Cochin China, The Gulf of Tonquin, Part of the coast of China and the Philippine Islands // Trove. National Library of Australia.
  24. ↑ MARITIME BRIEFING, Volume I, Number 6: A Geographical Description of the Spratly Island and an Account of Hydrographic Surveys Amongst Those Islands, 1995 by David Hancox and Victor Prescott. с. 14 – 15
  25. ↑ Severino, Rodolfo. Where in the World is the Philippines?: Debating Its National Territory. illustrated. Institute of Southeast Asian Studies, 2011. ISBN 9814311715. с. 74, 76.
  26. ↑ Todd C. Kelly, Vietnamese Claims to the Truong Sa Archipelago Архив на оригинала от 2013-04-02 в Wayback Machine., Explorations in Southeast Asian Studies, т. 3, 1999.
  27. ↑ King 1979, с. 43
  28. ↑ Morley, James W., Nishihara, Masashi. Vietnam Joins the World. M.E. Sharpe, 1997. ISBN 978-0-7656-3306-4. с. 124.
  29. ↑ а б Pak, Hŭi-gwŏn. The Law of the Sea and Northeast Asia: A Challenge for Cooperation. illustrated. Т. Volume 35 of Publications on Ocean Development. Martinus Nijhoff Publishers, 2000. ISBN 9041114076. с. 91 – 92.
  30. ↑ 中华人民共和国外交部
  31. ↑ Malig, Jojo. Chinese ships eye 'bumper harvest' in Spratly // ABS CBN News, 17 юли 2012. Посетен на 29 октомври 2013.
  32. ↑ STRATFOR. Taiwan sticks to its guns, to U.S. chagrin // STRATFOR's Global Intelligence Update. Asia Times, 14 юли 1999. Архивиран от оригинала. Посетен на 10 март 2014.
  33. ↑ Sisci, Francesco. US toe-dipping muddies South China Sea // Asia Times Online, 29 юни 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 14 май 2014.
  34. ↑ Keck, Zachary. Second Thomas Shoal Tensions Intensify // The Diplomat, 13 март 2014. Посетен на 17 март 2014.
  35. ↑ A game of shark and minnow // The New York Times. Посетен на 17 март 2014.
  36. ↑ Joseph Santolan. Chinese patrol boats confront Vietnamese oil exploration ship in South China Sea – World Socialist Web Site // wsws.org. 31 май 2011.
  37. ↑ South China Sea: Vietnamese hold anti-Chinese protest // BBC News Asia-Pacific, 5 юни 2011.
  38. ↑ Jane Perlez. Vietnam Law on Contested Islands Draws China's Ire // The New York Times. 21 юни 2012.
  39. ↑ China Criticizes Vietnam in Dispute Over Islands, Pittsburgh Post-Gazette
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Спратли&oldid=11990730“.