Средноазиатска овчарка

Средноазиатската овчарка или алабай е древна порода куче, с произход от Централна Азия – Киргизия, Туркменистан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан. Използва се за охрана, а също така и в кучешки боеве.[2]

Средноазиатска овчарка
Характеристики
РъстМъжки: минимум 65 cm;
Женски: минимум 60 cm;
Нямат максимална граница на височината, която могат да достигнат[1]
ТеглоМъжки: минимум 55 kg;
Женски: минимум 40 kg;
Няма максимална граница за килограмите, които могат да достигнат
Произход
СтранаСССР[1]
Класификация по МФК
Група2
Секция2
Стандарт335
Средноазиатска овчарка в Общомедия

История на породата редактиране

Породата се е формирала чрез селекция в течение четири хиляди години на огромната територия, простираща се от Каспийско море до Китай и от Южен Урал до Афганистан. В Средноазиатската овчарка тече кръвта на древните тибетски молоси, овчарски кучета на различни номадски народи и бойни кучета от Месопотамия. Породата е близка до монголската овчарка и тибетския дог.

Стандарт на породата редактиране

Общ вид редактиране

Представителте на породата на Алабай са особено едри кучета. Според новия стандарт височината в холката на възрастните мъжки е 65 – 70 см, и съответно за женски е 62 – 65 см. Теглото на алабая е от 40 до 80 кг.[3]

Породата представлява силни кучета, по-големи от средния размер, с голяма сила и мощ. Те са независими, любопитни и тревожни, но невъзмутими. Кучето е малко по-дълго от височината му. Козината е къса или средно дълга. Неговите уши се режат, а опашката е умерено дълга. Най-често срещани цветове са черно или бяло, светлобежово с различни нюанси, от почти бяло до наситено червено. Някои имат черна муцуна. Главата е много солидна. Вратът е нисък, с гуша. Тялото е достатъчно широко, пропорционални мускули. Гръдният кош изглежда много дълъг, защото ребрата са добре развити. Краката са прави. Крака и кости трябва да са пропорционални, и никога да не се създаде впечатление, че костите са слаби. Задницата е широка. Типичната походка е галоп, но въпреки това може да бяга в тръс.

Характер редактиране

Средноазиатската овчарка е предпазливо куче, което първо се привързва към стопанина си и след това към вещите си. Развъждана с цел да разрешава проблеми, средноазиатската овчарка, притежава независим характер, сила, смелост и отговорност. Кучетата може да са големи, но са пъргави, понякога дори са описвани като котки в кучешка кожа. Със силния си териториален и защитен инстинкт кучетата от тази порода не са подходящи за начинаещи. Прецизни и умни, азиатките са подходящи за хора, които са лоялни и добри водачи. При тренирането кучето трябва да се третира с респект, за да се изгради силна връзка между животното и стопанина.

Предназначение на породата редактиране

Предназначена е главно за охрана на стада (овце, кози, крави и др.)

Глава редактиране

Масивна, пропорционална на общото телосложение, дълбока в черепната област, по форма при поглед отгоре се приближава до правоъгълник.

Шия редактиране

Средно дълга, масивна, закръглена в сечение, мускулеста в основата. Характерен подвис.

Уши редактиране

Средни по размер, с триъгълна форма, висящи, ниско поставени, долният край на основата на ухото е на нивото или малко по-ниско от линията на очите. В първите дни след раждането на кученцето се купират късо. Допускат се некупирани уши, които не влияят на оценката на кучето.

Очи редактиране

Неголеми, широко раздалечени, право поставени, умерено дълбоко стоящи, закръглени по форма. Разреза на клепачите е овален. Цветът на очите е кафяв в различни оттенъци – от тъмно кафяво до орехово. Клепачите са дебели, умерено сухи, характерно е наличие на трети клепач. Желателна е пълна пигментация на клепачите.


Крайници редактиране

Предни крайници: При поглед отпред прави и паралелни. Лопатките са дълги, плътно прилегнали към гръдния кош, разлети назад, разстоянието между върховете на лопатките е незначително.

  • Плешки: Лопатките са дълги, поставени с неголям наклон, с добре развита мускулатура. Ъгълът на раменнолопатъчната става е около 100 градуса.
  • Лакти: Лактите са насочени строго назад.
  • Подрамене: Подраменете са прави, масивни, дълги, кръгли в напречно сечение.
  • Дължината на предните крайници до лактите е 50 – 52% от височината при холката.
  • Китки: Ставите на китките са много широки и дебели.
  • Метакарпуси: Метакарпусите са масивни, умерено дълги, поставени почти отвесно.
  • Предни лапи: Масивни, закръглени по форма, със засводени пръсти. Възглавничките за дебели, месести, със здрава, дебела кожа.

Задни крайници: При поглед отзад широко и паралелно поставени.

  • Бедра: Бедрата са широки, със силна мускулатура. Бедрените кости са поставени с незначителен наклон.
  • Коленни стави: Коленете в статика са слабо забележими. Коленните стави са умерено изразени.
  • Подбедра: Подбедрата са с добра мускулатура, без да са дълги.
  • Скакателни стави: Скакателните стави са масивни, умерено изразени, с добра фикция. Петната кост е добре развита, дълга.
  • Метатарзуси: Метатарзусите са масивни, умерено дълги, отвесно поставени. Срещат се допълнителни палци, които не влияят на оценката на кучето.
  • Задни лапи: Масивни, закръглени по форма, със засводени пръсти. Възглавничките са дебели, месести, със здрава, дебела кожа.

Гръден кош редактиране

thumb|Алабай Гърдите са дълбоки, широки, с изпъкнали, със закръглена форма ребра, с плавно разширяващи се заради лопатките в страни лъжливи ребра, стремящи се в тази част към цилиндрична форма. Лъжливите ребра са дълги. Предната част на гърдите незначително изпъква от линията на раменнолопатъчната става. Характерно предгръдие.

Козина редактиране

Козината е къса или средна. Най-често срещаните цветове са черно-бял или светлобежов.

Източници редактиране

  1. а б Стандарт FCI № 335 от 17.05.1993, архив на оригинала от 11 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101011055448/http://www.fci.be/uploaded_files/335gb1993_en.doc, посетен на 11 октомври 2010 
  2. ((ru)) „Среднеазиатская овчарка – мифы, реальность, перспективы“, Е.Мычко раздел „Туркменистан: алабай, чопан ит“ – авторы: Ф. Болкунова, И. Горохов, К. Кяризов
  3. Алабай (централноазиатско овчарско куче) – история, стандарт, характеристики на породата