Ставродроми (дем Горуша)
Ставродроми или Блазомища (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми; катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион; до 1928 година: Πλαζουμίστα, Плазумиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
| Ставродроми Σταυροδρόμι | |
| — село — | |
  Ставродроми  Ставродроми  Ставродроми | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 819 m |
| Население | 42 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
География редактиране
Селото е разположено в областта Населица на около 10 километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 километра северозападно от Цотили. На север граничи със село Месолонгос (Мислегощи), на запад - с Дихимаро (Ренда), а на изток - с Левкади (Виняни).
История редактиране
В Османската империя редактиране
Според академик Иван Дуриданов името Блазомища е най-вероятно гърцизирано славянско название със з вместо ж и първоначално е *Блажимишти или Блажимишчи, патроним на -ишчи, който произхожда от личното име *Блажим, съкратено от Блажимир.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плозомища е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 64 къщи.[3]
В края на ХІХ век Блазомища е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Блазомъ (Плазоми) живеят 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Πλαζόμιστα има 200 валахади.[5]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Блатцомище е обозначено като гръцко селище.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Блазомища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 251 жители.[7]
В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 66 семейства или 233 души.[8]
В 1928 година името на селото е сменено на Ставродромион.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Царища[9] | Τσαούστα | Камбос | Κάμπος[10] | връх на ССЗ от Ставродроми[9] |
- Преброявания
- 1913 – 251 жители
- 1991 – 92 жители
- 2001 – 105 жители
- 2011 - 70 жители
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182 – 183.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
