Станислав Шкрабец (на словенски: Stanislav Škrabec) е виден словенски възрожденец, духовник и лингвист,[1] смятан за пръв изследовател на словенския език.[2]

Станислав Шкрабец
Stanislav Škrabec
словенски духовник и лингвист
Роден
Починал
6 октомври 1918 г. (74 г.)
РелигияКатолическа църква
Учил вГрацки университет
Научна дейност
Областславистика
Известен сизследванията си на словенския език
Станислав Шкрабец в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 7 януари 1844 година с рождено име Антон в село Хорвача в Долна Крайна, във фермерско семейство на Антон и Мария Шкрабец, по баща Зобец. Основно училище завършва в Рибница от 1850 до 1855 година. Гимназия учи от 1856 до 1863 година в Любляна. На 23 август 1863 година постъпва във Францисканския манастир в Любляна. Прекарва една година новициат в Търсат. От 1864 до 1866 година учи богословие в Горица. От 1866 до 1868 година отново е в Любляна. На 3 август 1867 година е ръкоположен за свещеник. От есента на 1868 до 1870 година преподава гръцки, немски и словенски във францисканската гимназия в Ново место. В 1870 година Францисканският орден го изпраща в Грацкия университет да учи класическа и славянска филология. Остава в Грац до 1873 година, когато е назначен в гимназията в Горица, където преподава словенски, хърватски, латински и гръцки език. Работи в Горица до есента на 1915 година. Преподава също и богословие в местната семинария. По време на Първата световна война през ноември 1915 година поради военните действия около Горица се мести във Францисканския манастир в Любляна, където остава до края на живота си.[1]

Умира на 6 октомври 1918 година.[1]

Научна дейност редактиране

Шкрабец силно повлиява на развоя на словенския език със своите езиковедски трудове, които публикува в списанието „Цветя з Въртов Светага Франчишка“ (Цветя от градините на Свети Франциск), което редактира от основаването му в 1880 година до смъртта си. До 90-те години на XX век делото му е пренебрегвано от научната общност. Шкрабец се занимава предимно с граматични и правописни въпроси, пише върху делото на Светите братя Кирил и Методий.[2] Пише критично за есперанто и другите изкуствени езици, като изработва собствен изкуствен език, наречен „евлалия“ (1908 - 1910). Предлага и своя версия за стенографията (1907 - 1910).[1] Занимава се и с градински цветя и популяризира в Словения гладиолите.

Бележки редактиране

  1. а б в г Toporišič, Jože. Škrabec, Stanislav (1844–1918) // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 9 април 2016.
  2. а б Kolarič, Rudolf. Oblak, Vatroslav (1864–1896) // Slovenska biografija. Slovenska akademija znanosti in umetnosti, Znanstvenoraziskovalni center Slovenske akademije znanosti in umetnosti. Посетен на 9 април 2016.