Стара река (приток на Струма)

Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.

Стара река (или Вранещица) е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Симитли и Благоевград, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 29 км. Отводнява югоизточните части на планината Влахина.

Стара река
(Вранещица)
41.775° с. ш. 22.9689° и. д.
41.9219° с. ш. 23.1108° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Благоевград
Община Симитли
Община Благоевград
Дължина29 km
Водосб. басейн96 km²
Начало
Мястоюжната част
на Влахина планина
Координати41°46′30″ с. ш. 22°58′08.04″ и. д. / 41.775° с. ш. 22.9689° и. д.
Надм. височина1727 m
Устие
Мястодесен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати41°55′18.84″ с. ш. 23°06′38.88″ и. д. / 41.9219° с. ш. 23.1108° и. д.
Надм. височина302 m

Стара река води началото си под името Вранещица от извор-чешма на 1727 м н.в., в най-южната част на планината Влахина, на 1,6 км на юг от първенеца на планината — връх Кадийца (Огреяк, 1924 м). отначало тече на север в стръмна, дълбока и гориста долина. След махала Въчковци на село Сухострел завива на североизток, като долината запазва предишния си характер и в този си участък служи за граница между общините Симитли и Благоевград. В долното течение посоката ѝ става източна, а долината по-широка и с по-полегати склонове. Влива се отдясно в река Струма, на 302 м н.в., в чертите на село Железница.

Площта на водосборния басейн на реката е 96 км2, което представлява 0,55% от водосборния басейн на река Струма.

Основен приток: Дебочишка река (ляв).

Стара река е с преобладаващо дъждовно подхранване с максимум март-април и минимум август-септември.

По течението на реката в Община Симитли са разположени 3 села: Сухострел, Брестово и Железница.

На десния бряг на реката, западно от село Тросково е разположен Тросковският манастир „Св. Арахангел Михаил“.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 469.