Стара република
Стара република (на португалски: República Velha) е период от историята на Бразилия, обхващащ времето от края на Бразилската империя през 1889 година до преврата на Жетулиу Варгас и началото на Ерата на Варгас през 1930 година.
След смъртта на двамата си сина, последният бразилски император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството.[1][2] На 15 ноември 1889 година е извършен военен преврат, оглавен от маршал Деодору да Фонсека, бъдещия първи президент на страната,[3] и монархията е свалена.[4][5][6] В началото републиканското управление е военна диктатура — армията контролира администрацията, свободата на печата е премахната и изборите се манипулират от военните власти.[3] През 1894 година цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“.[7] Едва през 1902 година новото правителство започва възвръщане към политиката от времето на Империята, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия.[7] Постигнат е успех с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щата Акри) и гарантирайки бразилските граници.[8] През 1917 година Бразилия се включва в Първата световна война на страната на Антантата и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа.
През 1920 година страната е обхваната от различни бунтове, организирани от млади офицери.[9][10] В края на 20-те години режимът на Старата република е отслабен и деморализиран, което позволява на Жетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.[11]
Бележки редактиране
- ↑ Lyra 1977b, с. 126.
- ↑ Barman 1999, с. 130, 361.
- ↑ а б Munro 1942, с. 280.
- ↑ Salles, Ricardo. Nostalgia Imperial. Rio de Janeiro, Topbooks, 1996. с. 194. (на португалски)
- ↑ Lyra 1977b, с. 99.
- ↑ Schwarcz 1998, с. 450, 457.
- ↑ а б Barman 1999, с. 403.
- ↑ Barman 1999, с. 404.
- ↑ Skidmore 2003, с. 153.
- ↑ Bueno 2003, с. 296 – 301.
- ↑ Skidmore 2003, с. 154.
- Цитирани източници
- Barman, Roderick J. Citizen Emperor: Pedro II and the Making of Brazil, 1825–1891. Stanford, Stanford University Press, 1999. ISBN 1-8047-3510-7. (на английски)
- Bueno, Eduardo. Brasil: uma História. São Paulo, Ática, 2003. ISBN 8508082134. (на португалски)
- Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825–1891): Declínio (1880–1891). v.3. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977b. (на португалски)
- Munro, Dana Gardner. The Latin American Republics; A History. New York, D. Appleton, 1942. (на английски)
- Schwarcz, Lilia Moritz. As barbas do Imperador: D. Pedro II, um monarca nos trópicos. São Paulo, Companhia das Letras, 1998. ISBN 8571648379. (на португалски)
- Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138. (на португалски)