Старорумънски език
Старорумънски език (влашки език) е говоримият език на власите в днешна Румъния от XVI до XVIII век, преди да стане литературен румънски през 60-те години на XIX век.[1] От края на 16 век влашкият език получава книжовна формализация в румънската част на Трансилвания и Влахия и оттогава се превръща в общ книжовен език.[2] Поради значителното влияние на славянските езици върху него в лексиката и граматиката, румънският филолог Александру Чихак го смята за креолски език.[3]
Старият румънски, а след това и румънският език до 60-те години на XIX век използват азбука, базирана на старославянската кирилица (влашко-молдовско писмо).
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Лухт Л. И., Нарумов Б. П. Румынский язык // Языки мира. Романские языки. — Москва: Academia, 2001. — С. 574—626. — 722 с. — ISBN 5-87444-016-X.
- ↑ Сергиевский М. В. Румынский язык // Литературная энциклопедия : в 11 т. Том 10 — Москва: Художественная литература, 1937.
- ↑ Cihac Alexandru Dictionnaire d’étymologie daco-romane. Éléments slaves, magyars, turcs, grecs-moderne et albanais — Francfort s/M. : L. St-Goar, 1879